Ридото

 Разказ от Вселената на "Задругата"

Доста пари изкараха от Ридото. Но времената се меняха и изкуството бе ти самият да сториш неизбежното, което щеше да стане и без теб. Тогава можеш дори да спечелиш.

Европа бе порочно общество. Тя затъваше все повече в пороците си, а християнството губеше влияние, заедно със своя папа. Хората не вярваха в Бог, сякаш можеха да живеят без Бог. Това неизбежно щеше да им донесе много страдания. Защото Бог беше не просто една Библия и икони, пред които да се молиш. Бог бе мъдрост, която да следваш, и ако го правиш – животът ти ще върви по-добре.

Но за човека бе присъщо да забравя дългосрочните ценности, в името на краткосрочните. Затова и Европа бе изпълнена с пороци, а от пороците се правят най-добрите печалби.

Ридото бе място на разврат и залагания, които носеха солидни приходи в хазната на Венецианската република. Тази привидно държавна дейност обаче, отдавна бе минала в ръцете на търговци, евреи и всякакви други, желаещи да изкарат пари от игрите на късмета. В игрите на късмета печели само онзи, който ги организира, другите са глупавите съзнания, получаващи предимно илюзии.

Задругата също имаше малък дял в тази тъмна работа, и бе изкарала хиляди в злато за повече от един век, откакто съществуваше самото Ридото. Но сега Задругата първа се бе усетила, че нещо ще се случи. Надигаше се моралистки ропот във Венеция. Случваха се и такива работи, всяко общество имаше съпротивителни сили, които от време на време опитваха да обърнат вредната посока. Понякога успяваха, друг път – не.

-Предложението ви е най-странното, което съм чувал. За пръв път някой ми предлага подкуп, за да направя нещо добро за народа. – каза Джорджо Писани – реформатор, който имаше все по-голямо влияние не само в политиката, но и сред народа на Републиката.

-Това не е подкуп. Предлагаме да купим Ридото, след като гласувате прекратяването на порока. Мястото е добро, ще спечелим от него… - отвърна му Велко, влязъл отново в ролята на Езра.

-Какво ще спечелите? За нищо не става. Това място е прокълнато. Толкова време пороци. Вие предлагате цена, която изглежда като върхова глупост. А евреите не правят глупости. Това съм се убедил…

-Значи няма защо да се тревожите. Просто прокарайте гласуването по-бързо, след което съветът ще получи пари за това непотребно място. А вие ще сте посредник по сделката… С всичко, което ви се полага.

-Знаете ли колко време не мога да затворя тази дупка? От поне десет години опитвам. И някой все подкупва достатъчно хора, за да не стане? – каза Писани.

Велко много добре знаеше, защото бе един от тия, дето бяха давали подкупите. Но сега интересите бяха други.

-Знам! Това е една от най-срамните дейност в процъфтяващата република. Тази корупция ще стори това, дето султанът не можа – ще ни затрие.

-Кажете направо – за какво ви е тази земя, и защо искате да затворите по-бързо Ридото…

Би ли могъл да му каже? Разбира се, че не. Земята им трябваше, за да предотвратят напълно повторно отваряне. Днес гласуваха едно, утре – друго. Но ако някой държеше земята и мястото, където всички очакваха нещо да се случи - мястото спечелило си вече славата с някакво минало, тогава този някой можеше да забави всяко бъдещо отваряне. Тази власт би била по-голяма от на Съвета.

Задругата вече се бе подготвила за промените. Бяха се наговорили с няколко други местни клана да си поделят териториите за нелегални залагания. И лъвският пай – над четвърт от всичко, щеше да е у тях. Като забраниш порока, той не изчезва. Просто става таен. А в тайните пороци, печалбите понякога са дори повече.

Съвсем очевидно бе, че предстоящият доминиращ фактор в незаконните залагания, трябваше да се подсигури срещу ново отваряне на законна игрална зала. А Ридото бе не просто игрална зала. Това бе легенда за цяла Европа. То бе символ.

Със символ можеш лесно да направиш нещо. Без символ – едва ли.

Разбира се, как би могъл да му каже, че иска да гарантира, че няма да има конкуренция на незаконната им дейност…

-Порокът няма да изчезне… - каза Велко – Ридото не е само залагания. Там е пълно и с женска плът, и с вино, и с опиум. Който държи мястото, ще държи тези печалби.

-И все пак, това не оправдава такава цена. Твърде висока е…

-Точно това е най-ценното и. Твърде висока е. Затова няма да има други кандидати… - отвърна Велко.

-Но за колко време ще си върнете парите? Ще ви трябват поне петнайсет години, дори всички жени за продан, да станат ваши.

-Може и това да ме урежда. Аз не бързам… А и имам някои идеи за по-къс срок…

Писани се замисли. Не би бил толкова високо, ако бе глупав. Имаше нещо друго в цялата работа, но не разбираше какво. Но едно бе сигурно – с подкрепата на този богат евреин, готов и веднага да откупи имота, съпротивата на промяната би била съкрушена. Знаеше, че все още има желаещи залата да остане и се раздава злато на членове на Съвета за това. При лош късмет, можеха да отложат гласуването с година или две. Но не и сега.

Целта би била изпълнена. От толкова време се стремеше. Но не вярваше на евреите. Имаше твърде много от тях в търговията в града, те я контролираха. Никога не можеш да си сигурен какво точно предвиждат.

-Не ви вярвам много, но ще приема предложението ви. С едно условие…

-Разбира се…

-В договора за продажба ще впишем, че градът може да откупи обратно имота в срок от десет години, като заплати същата цена. Така ако има нещо скрито, което не ми казвате, ще имаме време да го открием…

-Предпазлив сте… - каза Велко.

-Длъжен съм просто да не съм глупак. Само глупак би приел веднага толкова изгодна сделка.

-Добре, съгласен съм. Но при откупуването ще дължите и лихва за десетте години. Не може да излезе, че съм ви дал заем за толкова време, без никаква лихва.

-Евреин… - усмихна се Писани.

-Това са правилата на честната търговия… - отвърна Велко.

-Едва ли ще се стигне до тази лихва. Особено ако се окаже, че не криете нищо от мен…

-Значи се разбрахме. Откупуваме терена, веднага щом Съветът гласува. Вие ще ни посочите ваш нотариус, който да получи посредническата такса…

-Разбрахме се… - каза венецианецът и му подаде ръката си. Стиснаха се здраво. Той добави – А ако не излезе нищо друго, в дневника ми ще влезете като единствения евреин загубил пари, за да стори добро дело за Републиката.

-Ще е забележителен запис в дневника… - каза Велко и си помисли, че всъщност това щеше да е лъжа – той не бе евреин…

Добри Божилов

20.05.2020