За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни... - анализ на Борислав Гърдев в skif.bg, 02.07.2021

Този роман „Девети“ не е като онзи – на Анчо Калоянов. Навремето през 2003 г., когато излезе в  издателство „Труд“, написах отрицателна рецензия срещу опуса на Калоянов, тъй като ми се видя тенденциозен, кух, зле написан.
Катедрата по българска литература във ВТУ организира специална сесия за възхвала на романа, който така и не се утвърди като явление в родната литература.
Плюс за сагата на Божилов е, че е написана стегнато, увлекателно и динамично. Че търси нова  и предизвикателна гледна точка при осмисляне на вече до болка предъвкваните събития около изграждането на социализма в България в периода 1944 – 1989 г., при това с участието на реални фигури от тогавашния ни обществено – политически живот. Божилов заема интересна и същевременно уязвима позиция. Личи си, че е фен на онова време, че харесва неговите достижения, свързани основно с подобряването условията на живот на бедните и обикновените хора у нас.
Той набляга на достиженията на социализма, най-вече в социално- битовата сфера, изтъквайки колко образовани, подготвени и задоволени са били хората у нас в близкото минало.
Същевременно не си затваря очите пред престъпленията и извращенията на новата власт – от Народния съд, през смазването на опозицията, национализацията, насилственото коопериране на земята, колониалната зависимост от СССР,  отстъплението по националния въпрос,жестоката битка с недоволните  по южната граница, до боричканията за постове по високите етажи на властта.
Любопитното е и нещо друго, което аз го твърдя отдавна – логично е да се разкрие историята на социализма у нас през призмата на кариерното развитие на Тодор Живков, тъй като харесва ли ни или не, Живков си остава лицето на българския социализъм с неговите хубави и уродливи черти.
А за да има и непрекъснат съспенс целият сюжет е умело свързан с търсенето на прословутото царско злато, по чиито дири вървят Живков и Наско Арбов и което на финала се оказва скрито в Петлюкската пещера , край село Гургулят.
Черешката на тортата оставам за накрая.
Целият възход на Живков според Божилов е свързан с митичния сенчест генерал от КГБ Павел Калинов, оказал се всъщност цар Борис III! Крити истини, митове и легенди се преплитат умело в романа, изненадват ни, карат ни да се замисляме и критикуваме, но в интерес на истината авторът умело си поддържа тезата и я защитава приемливо в своето  художествено произведение.
За него историята следва своя неумолим ход, в който е целесъобразно Кобургът да помага на Живков и социалистическа България, тъй като е негов полубрат, а Тато чинно изпълнява ангажимента си да прибере ИСТИНСКОТО царско сърце в хранилище на известен наш медицински институт…
Чел съм доста романи на съвременни автори, обръгнал съм на всякакви тези и версии, но тази, признавам си, ме изненада.
За Гешев вече знаех, че е работил за руснаците след 9.9.1944 г.,в „Девети“  естествено се появява като полковник Салински, дясната ръка на Калинов, сега идва ред на добрия цар, помагал на отечеството си, след като е инсценирал собствената си смърт и е емигрирал със съгласието на Сталин в Съветския съюз в края на август 1943 г.
В историята няма АКО, но в литературата това е допустимо. И защо не, след като синът му Симеон направи коалиция с БСП?
„Девети“ е предизвикателен и амбициозен роман. Той е предназначен не толкова да забавлява, колкото да ни кара да мислим, да търсим отговори на нерешени и заобикаляни  казуси, да подлагаме на преоценка наложени стереотипи и оценки.
Неизбежно е да предизвика и остри полемики.Вече се появиха сигнали, че е възможно романът и да бъде забранен, които ме разсмяха истински.
Не вярвам на конспиративни теории, но съм сигурен, че с „Девети“ Божилов е постигнал своята цел и романът му ще бъде четен, анализиран и дълго коментиран. А това означава, че писателят си е изпълнил основната задача на ниво.
Остава за анализ още един болезнен въпрос. Книгата е готова през септември 2018 г., но излиза близо три години по-късно.
Вероятно това е авторска воля.
Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?
А отпадналите глави са повече от интересни – в тях научаваме как се ражда идеята за македонската нация, партията работи с интелигенцията след Девети,  бори се с помаците – диверсанти, как бригадирите подпомагат изграждането на социализма, а Гешев на царя при съвместната им дейност в Москва…
Това цензура и грубо вмешателство в творческия замисъл на издателите ли е или отново се сблъскваме с криворазбрани естетически критерии – за икономия, стегнатост, чистота на изказа, които като че ли бяхме позабравили от онзи шумен скандал с появата на „Война“ на Яна Язова под съкратената редакция на Цвета Трифонова през 2001 г., след който се наложи две години по – късно  със „Соленият залив“ Петър Величков да възстановява автентичния облик на творбата?

Добри Божилов, „Девети“, роман, 2021 г., 269 стр., изд.“Лексикон“

БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

02.07.2021

Източник: http://skif.bg/index.php/preporachano-ot-vas/10159-za-romana-deveti-tzarskoto-zlato-todor-zhivkov-i-krivolicheshtite-pateki-na-istoriyata-ni