Добри Божилов: Със „Заветът“ очаквам шокирани читатели - интервю на Л.Еленкова за Lira.bg - 25.03.2020

Един от големите хитове на 2019-а се сдоби с продължение...

„Заветът“ – продължението на „Задругата“ с която Добри Божилов направи истински фурор в жанра на историческия приключенски роман, вече е факт. В разгара на пандемията с COVID-19 мнозина читатели ще се зарадват, че има какво да осмисли дългото им стоене вкъщи. Авторът веднага откликна на мейла с въпроси, за да ни разкаже за своята нова книга.

– Имахте ли намерение да пишете продължение на „Задругата“?
– Всъщност, това че ще има продължение, стана ясно още преди да излезе „Задругата“. Издателят – г-н Йордан Антов, предвиди, че книгата ще е много успешна, и ще трябва продължение. Оказа се прав. Всъщност първите редове на продължението бяха написани, още преди „Задругата“ да излезе.
Ще издам още една тайна – третата книга вече се пише и отново бе започната, преди да е излязла втората… :)

– За „Задругата“ казвате, че в нея няма главен герой, там герой е българската кауза. В „Заветът“ вече има ли ясно оформен протагонист?
– Да. В тази книга има много по-силни и задълбочено изградени личности. Тук трябва да изразя благодарност заради препоръката, която ми дадохте, когато правихме първото интервю – това за „Задругата“. Тогава Вие дадохте ценния съвет да се засили дълбочината на характерите. Тази препоръка е отчетена и резултатът е в „Заветът“. Ще има обаче много изненади кой точно е този главен герой. Очаквам шокирани читатели. Сега мога да дам само един малък жокер – героят е второстепенна фигура от първата част, някой за когото никога не бихте предположили, че ще се превърне в централна фигура във втората част. Изненадите са задължителни, те са много, защото когато още първата книга на един писател стане бестселър, след това очакванията на читателите стават огромни. Длъжни сме да им отговорим достойно…

– Жените присъстват силно тук, защо ги извеждате на историческата сцена?
– В книгата има не само един силен герой. Има няколко. И вторият главен герой е именно жена. Равна централна фигура на протагониста. Това вероятно ще се хареса на съвременното общество и на усилията жената да се изравни с мъжа във всичко. Но „Заветът“ всъщност разкрива огромната роля на жената и в миналото. Когато привидно е била „подчинена“ и това се е считало за нормално. Но по свой собствен начин жената е постигала „баланс“ и тогава. Не винаги видимо и открито, но фактически тази роля я е имало. За жените съм отделил „голямата награда“ в тази книга. Макар главният герой да е мъж, най-важната фигура в тази книга е една жена. Около нея се върти всичко. Така е до последната дума (буквално) в книгата, с която отново „намигваме“ на мъжете…
Всъщност, бих казал на читателите: Нищо няма да разберете от книгата, преди да прочетете последното изречение. Но не започвайте от него… :)

– Цар Иван Шишман е последният български цар, който дори се почита като светец, но можем ли да направим препратката, че всяко управление  у нас от векове си отглежда една паралелна власт, която често е по-силна от официалната?
– Това не винаги е било така. Българинът е световен шампион по пасивна съпротива. Но това е в последните 600 години, когато една изключително чужда и тиранична власт го е потискала и той не е имал друг избор, освен да се съпротивлява – чрез тих, невидим саботаж. За съжаление, и в свободна България след 1878 г. новите управници копират методите на османлиите, които пречат на българина да види държавата като нещо свое, нещо, което се грижи за него. Ще ви дам един пример. В САЩ данъчните власти се опитват да ти помогнат да си коректен, казват ти кое и как да попълниш, ако допуснеш грешка те поправят. Целта им е да те направят изряден. При нас е точно обратното. Данъчните власти в нищо не ти помагат, а само те дебнат да сгрешиш. За да могат да те глобят. Именно затова в САЩ хората са горди, че си плащат данъците, а у нас национален герой е Андрешко. При такава държава, такова отношение. Въпросът е морално-етичен, народопсихологичен.
Но не винаги е било така. Имало е времена, в които народът е вярвал на държавата си и тогава тя е била велика. Една държава не може да е велика, ако е разделена с народа си. В моите книги съществува и тази плоскост – какво постига една квазидържавна организация (Задругата), която служи на народа си и е едно с него. Отговорът е прост – постига успехи за себе си и за народа. Дори в рамките на чужда държава.

– И в тази връзка, мислите ли, че коронавирусът е мутирал по естествен начин, или е таен план на елитите за нов световен ред?
– Аз съм писател. Конспиративните теории са ми интересни не само да ги чета, но и да ги пиша. Но ако разсъждаваме логично, коронавирусът не е някаква конспирация. Това е поредният – малко по-силен, грипен вирус. Това мнение изразиха и ред лекари и вирусолози. Личното ми мнение е, че „пресолихме ястието“ с всичко, което се случи, и ще платим висока цена за това. Икономиката е много тежко ударена, и не само нашата, а глобалната. На над две трети от БВП ни е внос-износ (казвам това като икономист). Като се разкъса външната търговия, което е обективен факт, нашата икономика просто ще колабира. Ние сме в ситуация, сходна с 1989-а, когато за броени месеци се разпаднаха т.нар. „руски пазари“. И икономиката ни – тотално свързана с Русия, просто остана без пазари и рухна. Сега същото се повтаря, но с пазарите ни на Запад. Преобладаващата част от българския износ е към ЕС. Този износ вече го няма. Т.е. тепърва има да видим последствията от вируса, които изобщо не са медицински.

-Ако можехте да избирате, в кой период от Историята бихте се родили?
– Мисля си, как ли бих изглеждал като герой на Фани Попова-Мутафова? И друг път съм го казвал – бих искал (надявам се) моята сага за Задругата да стане това, което е сагата на Мутафова за фамилията Асеневци. Много обичам тази писателка, и кое друго време да избера, освен нейното? Времето на славните българи от Второто царство, на сблъсъка на Изтока и Запада, на свалянето на фалшивия ореол на западните „рицари“, на работещите заедно зад своя честен цар българи… Ако трябва да избирам между Първия и Втория златен век на България, бих избрал втория…

Въпросите зададе Людмила Еленкова
25.03.2020
Източник: https://lira.bg/archives/155954