Приятели, не купувайте книгите, с автор "Добри Божилов", пускани от издателство "Лексикон". Те се преиздават от автора, при това в ПЪЛНА версия, а не съкратени, и можете да ги поръчате от тук... Това е единственият начин да подпомогнете автора, и се отнася не само до мен, а до всички автори. Издателствата са посредник, който ограбва труда ни. От книга на стойност 20 лв., авторът получава 0,50 лв. По-добре четете в "Читанка", отколкото да давате 19,50 лв. за всеки друг, но не и за автора. Не вярвайте на клетви на издателства, че подпомагали литературата. Те издевателстват над нея, готови са да дадат реки от пари по адвокати, за да тормозят авторите, но не и да дадат същите пари на самите автори. Затова - поддържайте пряка връзка с писателя, купувайте само ДИРЕКТНО от него...

Защо революциите са неизбежни... Дори да живеем в идеално общество... (Размишления за Реалността)

Краткият отговор на този въпрос е, защото хората искат да са сред неизбежното малцинство преуспели, и след неизбежния провал на повечето, те го приписват най-често на "системата".

Задавали ли сте си въпроса, защо най-големите критици и мразещи социализма, се оказаха най-облагодетелстваните от него. Това са децата, родени след 1944 г. Тези, които изобщо не са видели дивия капитализъм, липсата на доктори, образованието само за богатите, липсата на течаща вода и ток в селата, земеделие, опиращо се на волове, а не на трактори, символична индустрия и заможна класа, основно от мошеници, доящи държавната трапеза...

Тези деца това никога не са го видели. Те са ходили гарантирано на училище, имали са доктор, родителите им са имали осигурена работа и доходи, а постепенно населението е пренесено в градовете - в апартаменти с тоалетни и бани. Хората се сдобиват с автомобили, на мястото на каруците. По селата се появяват чаршафи.

Тези деца, които видяха хубавото на социализма, го намразиха. Техните родители - те бяха видели и двете, предвидиха какво ще стане, и предупредиха.

Но защо най-облагодетелстваните намразиха соца?

Защото и в соца има конкуренция, и стремежи нагоре, и повечето бяха обречени да не успеят. Просто местата "горе" са винаги малко. Това поражда неудовлетвореност.

Масовото отношение на това поколение към социализма е: "комунистите ми съсипаха живота". Не можал да вземе жилище навреме, защото го изпреварили. Чакал 15 години за "Москвич". Учителите му пишели ниски оценки. Еди кой се, се уредил в милицията, и преуспял. И най-вече - защо в "Корекомите" (специални магазини срещу западна валута) има толкова хубави стоки, а в нашите магазини - не.

Т.е. това поколение, стъпвайки на ниво, за което предното не е и можело да мечтае, вече се стреми към нещо много повече. И проваляйки се, приписва това на "системата".

Истината е, че при предното поколение изобщо не е имало "Корекоми", защото то не е имало достъп до западна валута. Западни стоки е имало, но на безбожни цени, достъпни само за богатите. За "Москвич" се чакаше 15 години, но преди това изобщо нямаше "Москвичи", а имаше каруци. За жилища имаше ред, и се даваха с предимство на многодетни семейства, на по-нуждаещи се. Но преди това - жилища изобщо НЯМАШЕ. Никой не строеше, та изобщо да има някакъв ред, и чакане. Хората бяха набутани в хралупи по селата. Логично е като започнеш да променяш, и да пренасяш народа в града, да не смогваш да строиш жилища. Но "големият" проблем да вземеш двустаен, вместо тристаен, е несъизмерим с проблема да си на село, и да не вземеш нищо. 

Въпреки това, хиляди хора, живели в този период, го намразиха. Гласуваха против него. Те считаха, че нещо много по-добро е било възможно, "някой" ги е ощетил, и това са "комунистите".

Проблемът обаче изобщо не е  само в България. И на запад е същото.

Дори в страни с колониална история, и източени реки от пари, хората не са доволни от постигнатото, и винят за това държавата. Достатъчно е да видим вълненията в Англия и Франция след Втората световна война, за да разберем всичко. Абсурдното е, че има вълнения дори срещу този, който им помага. САЩ правят "План Маршал", с който наливат 12 милиарда тогавашни долара в Европа. Това по днешни цени са около 600 милиарда долара. 

Допълнително, САЩ поемат на гърба си военната охрана на континента, срещу новия "враг" - в лицето на социализма. Строят се американски бази, които заменят собствените армии. Самите бази (тогава) консумират местен ресурс, т.е. наливат пари в икономиката.

Въпреки тези усилия, срещу САЩ се надига недоволство, като "империалисти и окупатори". То е по-силно изразено във Франция. Вълненията там стигат до ниво почти на соц-революция, и присъединяване към Източния блок! Въпреки че към онзи момент Франция има по-висок стандарт от Източния блок!

Днес ситуацията продължава по същия начин. В САЩ се появиха бунтовни явления от типа на Доналд Тръмп, а после и на Джо Байдън - като контрапункт на Тръмп. И двамата са избрани с една и съща теза: "Америка загива, виновни са политиците, аз ще я спася".

Но Америка не загива. Поне не в буквалния смисъл. Там доходите са сред най-високите в света. Те печатат световните пари, и събират фактически инфлационен данък от всякъде. Те могат да пратят легиони по целия свят, и да победят всеки, като изключим няколкото Велики сили.

Въпреки това, американците са недоволни. Те са недоволни от студентските заеми, въпреки че никой не ги е карал да ги взимат. В повечето случаи, тези заеми осигуряват добра работа после, от която се изплащат. Но въпреки това - те са проблем. Американците са недоволни от ръста на цените на жилищата, въпреки че те самите теглят кредити и помпат балона. Недоволни са от здравните застраховки, с което избират Обама, за да въведе някакъв социализъм. После - недоволни от социализма, избират Тръмп, за да върне старите застраховки.

Недоволство има и на Изток. В Русия, сред по-младите, Путин не е толкова популярен. Вече израства ново поколение, което е само по времето на Путин живяло. То изобщо не е виждало погрома преди това. И започва да хленчи и недоволства от текущата ситуация, виждайки себе си "много по-добре, ако не бяха "тия".

Истината обаче е съвсем различна. Зад всеки един житейски провал, или неуспех, стоят много фактори, но човекът е склонен да избира тези, които са му удобни.

Например при социализма, имаше работа навсякъде (не като сега - основно в София и големите градове). Т.е. дали си в София или в Кърджали, няма значение. В провинцията апартаменти се получаваха по-лесно и по-бързо. Т.е. можеш да отидеш там, и да не се тормозиш за "гарсониерата". Но не. Искам софийско жителство, и апартамент. Ето, един личен избор, който също допринася, но го игнорираме.

В соца имаше алтернативни начини за замогване. Така нареченият "частпром" бе фактически разрешен. Паралелна икономика от услуги, живееща заедно с официалната. Много народ направи пари, под формата на "майстори". Като не си го направил, а си останал на едната заплата, комунистите са ти виновни.

През соца можеше, макар и не толкова лесно, да се иде на работа в Либия, Алжир, Кувейт. Не всички успяваха, но истината е, че мнозинството ИЗОБЩО НЕ ОПИТВАХА. А тази работа осигуряваше долари, по-бърза кола, достъп до "Кореком" и др.

През соца имаше дори работа в Коми - руският дърводобив, която бе изгодна. Но и това пропускаме. Важното е, че комунистите са виновни.

Но не са само комунистите. На запад бяха виновни "политиците", въпреки че западът бе върхът на света, като стандарт.

Така по тази система, в която всеки вижда себе си като преуспял, при някакви "евентуални други условия", неизбежно води до трусове и революции. Както показа нашият преход, а и промените на Запад, не е задължително "другите условия" да се окажат с по-добър резултат. Днес отново сме масово недоволни, затънали в корупция, властват олигарси, политиците са крадци, западът ни мрази, иска да ни колонизира и унищожи.

И отново ще правим революция. Всъщност, вече я правим. И то не само тук.

Дори да живеем в Рая, пак ще има недоволство, защо един е просто в Рая, а друг е ангел, трети - херувим. И все Господ ще е виновен... Въпреки че доста народ е в Ада, и е доста по-зле от нас...

Символът на това мислене у нас, е супер успялата в социализма, група "Щурците". Вокалът и - Кирил Маричков - голям талант и музикант, винаги е мразил "комунистите". Той вярваше, че щом в социализма са постигнали толкова много, въпреки че са били "потискани", при други условия биха постигнали повече. Мечтаеха да станат като "Бийтълс".

Истината е точно обратната - "Щурците" бяха отгледани от социализма. Без него, надделя чалгата, което всъщност се бе случило в Сърбия, още преди 1989 г. Никакъв "Бийтълс"...

Което не пречи да си недоволен, неосъзнавайки напълно реалността.

Човекът е склонен да не гледа проблемите в цялост, и да не търси всяко възможно решение, което може често да е в него, или в съвсем неочаквана посока. Вместо това, хваща най-лесното - държавата е виновна, власта, корупцията, съсипаха ми живота.

Не че там проблеми няма. Но е възможно далеч повече проблеми да има другаде, и да ги игнорираме. Възможните решения не са в една посока, но ние се самоограничаваме, и избираме само нея.

Така стигаме до революция. Всички ние - хората.

И поне на този етап, това изглежда непроменимо. Възможно е да изпускаме много възмождности, вкл. да променим политиката, като първо променим нещо друго. Еволюционен, косвен, път...

Но не се случва. Затова ще събаряме "системата", и ще "Ги" изгоним виновниците за всичко...

Революция...


Добри Божилов, писател

25.08.2021