Приятели, не купувайте книгите, с автор "Добри Божилов", пускани от издателство "Лексикон". Това са комерсиални продукти, издавани единствено с цел да вземат парите ви. Всички мои книги са публикувани безплатно в Интернет. Една по една, те се издават и на хартия от самия автор... Не хранете издателското статукво, писателите не печелят нищо. По-добре четете безплатно...

Великото размножаване...

 Докато четете тоя разказ, не забравяйте, че най-великите писатели, са луди...

Най-неуловимият престъпник накрая бе заловен. Макар и не точно по начина, по който Инспекторът искаше. И не точно с желаните резултати. Но ето, сега той бе заловен, щеше да си признае пред съдия, и до няколко часа да има подписана и влязла в сила присъда…
Болничната стая бе най-луксозната възможна. Майсторов бе обичал лукса през целия си дълъг двайсет и девет годишен живот. Логично бе да го обича и накрая. Макар и в последните си часове със съсипвано от рак тяло, той не изглеждаше нито съсухрен, нито изпит, нито дори отслабнал. Бе на огромни дози болкоуспокоителни, защото последните часове на едно умиращо тяло бяха нечовешка агония. Но когато инспектор Владов влезе, онзи се усмихваше. Имаше защо. За последно отново бе изиграл „системата“. Съдията влезе, заедно с ченгето.
Майсторов бе роден със златна лъжичка в устата. Баща му бе един от най-едрите наркотрафиканти. Накрая свърши очаквано – с няколко куршума в главата. Синът остана пълен сирак на осемнайсет, защото година преди това, и майката бе свършила по същия начин. Но тя – собственоръчно от пистолета на бащата.
Когато на осемнайсет наследиш стотици милиони, е нормално да си разглезен. Всичките тези единадесет години от тогава, Владов се опитваше да залови новия Майсторов, но все не успяваше. Хлапакът бе млад, но не бе глупав. Всъщност, може би фактът, че бе оцелял покрай баща си, считан понякога за луд, и дори наричан „Калигула“, може би това бе най-важното доказателство, че има мозък.
Младежът бързо се отърва от рисковите бизнеси, което изненада партньорите на баща му, очакващи кървава война. Той просто им ги даде, като запази само натрупаното. Това мигновено свали смъртната му присъда, и той се измъкна от най-голямата заплаха. След това обаче пренасочи усилията си към нови видове измами, в които нямаше толкова конкуренция, и все още не се регулираха с куршуми. Което не значи, че бяха по-малко доходни – кибер измами, хакери, крипто-активи, финансови схеми и какво ли още не, в което се стреляше от екрана на телефона.
Бандитът ограби няколко банки, включително извън България, превъртя парите през различни „койни“, следите им се изгубиха, и накрая през още няколко офшорни зони, се озоваха обратно в ръцете му. По-бели от всякога. Завлече надолу акциите на няколко корпорации, което доведе до оставки на шефовете им, а по-късно – и от искания за екстрадиране от поне петнайсет държави. Но никъде не намериха твърди доказателства, навсякъде най-добрите адвокати се изправяха насреща на обвиненията, и дори глобално  - Майсторов бе един почтен граждани.
Никой не знаеше точния размер на активите му към настоящия момент, но се считаше, че са в пъти по-големи от наследените от баща му.
Докато накрая Онзи, дето все пак вижда всичко, произнесе присъдата си…
Но не точно за това Владов бе тук.
Защото най-големите престъпления на Майсторов, ако можеха да се нарекат такива, станаха в този последен месец от луксозния му живот.
-Господин Инспекторе, заповядайте… - каза младежът – Заповядайте г-н Съдия…
И двамата седнаха на столовете, приготвени специално за тях. Дори масичка им бе поръчал – за да записват по-добре. Грижеше се и за враговете си.
Съдията извади една доста дебела папка и я подаде на Инспектора. Онзи отвори, загледа се малка, после погледна към обречения:
-Трийсет и три жалби за изнасилване. Последната от преди 1 час. До края на деня може да постъпи още някоя… - каза Владов.
-Признавам всичко… - каза младежът, без много да се интересува.
-Самопризнанието ще намали присъдата значително… - каза Съдията.
-Виждате ли, аз съм съвестен гражданин. Съдействам на правосъдието… - каза Майсторов.
Инспекторът се разрови, и извади един лист по-отдолу.
-Камелия Борисова – дъщеря на Президента…
Тук Съдията се усмихна.
-Тази жалба изключва възможността за помилване предсрочно. Ще трябва да си излежите присъдата. – каза той.
-Да, подготвил съм си луксозно място за излежаване – на новото гробище на София, в което ще съм първия клиент, и ще съм в централната пирамида.
Той наистина бе купил парцел и доста бързо го бе узаконил за подобен парк, а на най-видното място вече се издигаше малка фараоно-вдъхновена постройка.
-Тази жалба може лесно да падне… - каза Владов – Госпожица Борисова навсякъде ходи с 4 човека от НСО. Никой съд няма да повярва, че сте я изнасилили. Няма никакъв сблъсък между охраната ѝ, и вашите хора.
-Въпреки това се признавам за виновен. Щом има жалба, нека има и виновен. Те и другите са точно толкова насилени, колкото е и тя… Но признавам всичко.
Тук Инспекторът се подсмихна, и излезе от разпита:
-И как беше тя?
-Същата кучка като останалите. В тия 30 дни с почтена жена не съм спал…
-Логично е при подобен подбор, да няма много почтени… - каза съдията.
-Ще премълчим пред Президента, че дъщеря му е „кучка“. Имате думата ми, Майсторе…
-То пък все едно не знае. Той я направи такава. Преспал е с повече жени дори от мен…
-Но не и с повече различни жени, за единица време… - каза Инспекторът. И на него все още му бе трудно да проумее случилото се. Каква лудост, която накрая да доведе дори до присъда на неуловимия престъпник, пък макар и – малко закъсняла…
Абсолютно не бе планирано да е така. Когато преди месец, докторът съобщи ужасяващата новина на младия Майсторов, той бе в прегръдките на една от многобройните си държанки. Първо не повярва, но когато срещу десет милиона евро, дойдоха трима световни учени, включително един Нобелов лауреат, да го прегледат, и потвърдиха, тогава трябваше да го приеме. Нобеловият лауреат се превърна в сензация за държавата, от него се възползваха за снимки и Президентът, и министрите, и цялото управленско и бизнес величие. И кой да им го достави – един умиращ мафиот, когото презираха.
Майсторов не би могъл да иде да се изследва в чужбина, заради висящите екстрадиции, някои от които още не бяха преборени. И затова – гениите дойдоха при него.
И когато всички очакваха униние, а може би – битка за парите, се получи тази лудост.
Престъпникът обяви, че може и да умре, но непременно ще има наследник. И в следващите трийсет дни ще преспи с възможно най-много млади жени, които проявят интерес. Събра и екип от доктори и математици, които да му изчислят вероятността да се получи определен брой деца. И с научно обосновани методи, и всевъзможни стимулатори, успя да се съвкуполи със сто и седем различни партньорки.
От тях, трийсет и три по-късно подадоха жалби за изнасилване. Бяха посъветвани от хитроумни адвокати, че може и да не забременеят, и да изпуснат част от наследството, но биха получили нелошо обезщетение за изнасилване. Така накрая Владов получи шанс да осъди Майсторов, но не толкова заради жалбите, колкото заради отказа на обвинения да се съди, и самопризнаването на всичко.
-Тая кучка Камелия, тя накрая ще го върне на баща си – сигурен съм… - каза Майсторов – Отдавна иска да е независима, и сега ако е сред забременелите, ще получи десетки милиони. Няма да може да я държи на каишка вече…
-Тя ще стане финансово независима, дори и само от изнасилването. С тия щедри обезщетения по един милион евро, дето сте наредил на адвокатите ви да подписват… - каза съдията. Обичайното обезщетение за подобно престъпление бе поне двайсет пъти по-малко.
-Е, нека запомнят тия жени, че като са се продавали, поне е било скъпо… - ухили се обреченият.
-Но как ви хрумна подобно идея. Подобна лудост? Да направите този масов безразборен секс, точно когато трябваше да сте най-отчаян…
-Отчаяни времена, отчаяни решения…- каза Майсторов – Вие не искате ли да имате деца…
-Разбира се, имам…
-Но имахте и много години, за да ги създадете. На мен ми отпуснаха 1 месец. И учените казаха да съм активен…
-Доста при това – и като погледна само през какви жени минахте. Никой ни би ги нарекъл „кучки“…
-Нали? Колко добре се крият. В живота никога тия три младички асистентки от БАН, не бихте ги нарекли „кучки“! От добри семейства, с високо образование, занимават се с наука, ходят по симпозиуми по света, публикуват в научни списания… И накрая – в леглото на разгонения богат нерез…
-От тях нито една не е подала жалба…
-Може би те са почтените момичета. Кучки са тия с жалбите, дето искат пари на всяка цена… - каза Майсторов.
-Те тия трите друго измислиха. Нали са най-умните. И после и по-глупавите ги последваха… - каза Съдията.
-Може би пък точно те са най-големите кучки. Защото умна кучка е повече от богата кучка, силиконова кучка, или просто кучка… - философски каза Майсторов.
Неговото Велико размножаване, както се въртеше из какви ли не реклами, породи други „велики“ изобретения на сексуалните отношения. Трите девойки от БАН, незабавно след като излязоха от ложето му, отидоха право в Медицинска академия. И там собствените им приятели – научни работници, осъществиха възможно най-внимателното остъргване и промивка на влагалищата им. Но не за да ги почистят, а за да съхранят промитото. Една жена може да зачене само в 2 дни от месеца. Това прави шанс средно около 7%. Но трите хитруши замразиха събраното, и щяха да пробват и в следващите месеци. Там със сигурност имаше доста сперматозоиди от Майсторов. И при правилно изчисление на овулацията, вероятно и трите щяха да се сдобият с богати наследници.
Когато това се разчу – а то беше към десетия ден, изригна нов бизнес. Практически всички започнаха да го правят, като пред двореца на милиардера се образува паркинг от частни линейки, с медицински екипи вътре, които да съхранят каквото е възможно след половия акт. Инвестицията от няколко хиляди лева си струваше. Успешното оплождане щеше да донесе хиляди пъти повече…
-Днес вече силици не са ви останали. – каза Съдията като гледаше някакъв лист. Той не беше със съдебни въпроси, а с цифри. – При сто и седем жени, и шанс 7%, би следвало по общия ред да имате седем или осем деца. Но всъщност, ще имате най-вероятно само две – от първите десет дни. Следващите почти всички си направиха „резервен вариант“, което значи, че поне в деветдесет процента от случаите ще има дете. Това са около осемдесет деца…
-Пак ще са доста богати всички. Оставям 4 милиарда евро… Всяко ще получи по петдесет милиона… - каза Майсторов.
Тази сума лека полека бе започнала да става известна, но сега за пръв път самият ѝ собственик я споменаваше. Когато трябваше да се организира това онаследяване, разбира се, мафиотът би следвало да разкрие всичките си пари. Това бе ключов момент – като наближи смъртта, трябва да покажеш всичко, за да иде при наследниците ти. Иначе ако оставиш някъде нещо в някоя офшорка, то ще си стои там за вечни времена. И не е изключено банката да го присвои. Не всички банки бяха като ония швейцарските, дето пазеха сметки със стотици години. По света бе пълно с банкови мошеници, и никой не ги познаваше по-добре от Майсторов.
-Това е ако не броим черния пазар. Никой не знае какво от замразеното е после продадено. Тепърва ще разследваме… - каза Владов.
Още един „вторичен отблясък“ от лудостта. След като хитрушите започнаха да замразяват, някои от тях започнаха и да продават част от наличното. Докторите им обясниха, че от телата им са извадени хиляди сперматозоиди, а на тях им трябват много по-малко. Защо да не изкарат някой лев и от останалите. Та ако не заченат, поне да се замогнат. Подобни деца щяха да са със съмнителен статут, защото в закона не се описваше казусът. Може ли да е наследник някой, заченат след смъртта на баща си, от замразен материал? То на хартия бе и забранено това да се прави, но срещу пари, всички забрани отпадаха. Никой не знаеше вече до колко жени е стигнало оплодителното съдържание. А и самият Майсторов не считаше, че трябва да остави потенциално свое дете без наследство, затова отдели част от парите в специален фонд, който да раздава на всеки, който генетично докаже бащинството му. Т.е. заобиколи закона.
-Осемдесет деца. Плюс още толкова „на черно“… Трябва да получа медал, че се боря с демографската криза. Никой друг не го е правил… - каза умиращият.
-Чакай медал, ако Камелия е бременна… - пошегува се Съдията.
-От тоя медал няма да получа, но може тя да стане Президент един ден. И ще ми го връчи посмъртно – герой на демографския труд… - отвърна Майсторов.
Появи се сестрата. Без много да пита, отиде и смени системата. След това инжектира нова тежка доза болкоуспокояващи. Бе много стриктна, идваше точно на минутата, и не позволяваше на никой да и противоречи – дори ченгетата. Нормално бе да е така. Нали и плащаха по хиляда лева на ден. А и бе една такава младичка, хубавка – дали и тя не бе направила инвестиция в бъдещето си. Кой ли би имал по-голям достъп до него, от нея…
-Въпреки това, не разбирам логиката ви все още. Какъв извратен мозък може да измисли това, вместо да изпадне в униние, самосъжаление или мистицизъм…
-Ами ние – гениалните престъпници, сме си извратени мозъци. Кой друг може да обере банкерите, дето обират цялото останало население… - каза Майсторов.
-Такова престъпление не сте признали. Ще лежите само за изнасилванията… - каза Съдията.
-Няма и да призная. Иначе ще вземат парите от наследниците ми. За това няма да ме осъдите… - отвърна онзи – Но сте наясно с Истината…
-Да, така е… - каза Владов – Не успях да ви хвана за това, накрая ви хванаха жените…
-Зад всеки провал на мъж, стои жена, не се съмнявайте… - каза Майсторов.
-И все пак – пояснете ми – как се появи този налудничав план да оплодите стотици жени…
Болният се размърда. Лежането бе едно от големите мъчения на умиращите. Тялото имаше нужда да се движи, и когато го лишиш от това, то се самоизтезава вътрешно.
-Мога ли да знам? Кой гений знае какво кипи в главата му. Какви бръмбари има вътре? Той вижда само крайния резултат. И аз не знам. – отвърна му, и добави – Но ми изглеждаше смешно и жалко, което правят всички други в тази ситуация. Може би – просто исках да съм различен…
-Доста различен сте…
-Определено! Не изпаднах в отчаяние, нито пък се обърнах към религията и Бога. Да знаете, инспекторе, че единственият по-голям мошеник от банкерите, е Господ. И по-точно – не той, а неговите слуги на Земята. Това е най-успешният и дълговечен бизнес в историята. Заграбил е трилиони и трилиони от хората, и ще продължи да граби още векове наред. Бизнес да продаваш нищо – празни надежди, срещу доста солидни суми пари…
-Май не сте вярващ…
-Нямало атеисти сред умиращите… Ето виждате първия… Изобщо не вярвам в тия глупости, нито бих се обърнал към вярата, нито бих търсил някакви мъдреци или учители, дето да ме утешават. Деветдесет и девет процента от хората това биха направили. Но аз направих другото – важното – единственото продължение на единствения доказан живот – едно масово заплождане…
-Ако съществува Бог, доста ще си изпатите скоро… - каза Съдията.
-Още утре… - ухили се Майсторов. След което изстреля следващата си налудничава мисъл:
-Обаче ако има Бог, и ако ме пратят в Ада, пак ще се измъкна. Няма начин да потъна…
-Ако има начин някой да потъне, това сте вие, Майсторов. – каза Инспекторът – Но в едно сте прав – и без това имате толкова грехове, че при всички положения отивате в Ада. Отричането на Бог не ви вреди…
-Вие не ме разбрахте, инспектор Владов, нищо не разбрахте. Първо – аз не хуля Бог, а просто мисля, че той не се интересува от нас. Оставил ни е на собствената ни глупост. Никое божествено начало не може да обясни всички безумия, които се случват по света. Никой Бог не би ги допуснал. Но аз не съм против Бог – негова работа си е дали ще бди над нас, или ще ни остави да се избием. Той не ни е длъжен с нищо, нали така… Аз казвам, че Божиите служители тук, дето говорят от негово име, са най-големите мошеници в историята. Никой не е продавал толкова дълго нищо за нещо, и без всякакво наказание… Няма друга подобна измама…
-Ако не бяхте алчен шмекер, от вас можеше да излезе отличен теолог… - каза Владов.
-И кой щеше да ми обърне внимание, ако умирах? Какво щях да предложа на сто и седем развратници, за да дойдат в леглото ми… Теолог. Глупости. Всичко в този свят, дето има значение, е материята. Ако другото имаше значение, защо свещеници и патриарси не правят обратната замяна? Защо папата не раздава пари, в замяна на „благословия“ от народа? А той „благославя“, срещу пачки… Парите вървят в една посока…
-Точно сега трябва да сте по-смирен… - каза Съдията.
-Нали затова не ме разбирате. И сте тук, за да ме разберете…
-Всъщност, тук сме, за да запишем самопризнанията ви, и да подпиша присъдата. – каза Съдията.
-Ами действайте. Пирамидата ми ме чака. Ако искате, може за последно да я преименувам – от гроб, на „затвор“…
Съдията се зае да пише нещо. След малко каза:
-Няма го адвокатът ви, да подпише…
-Аз нямам адвокат, сам го освободих. Няма смисъл, аз ще подпиша…
Съдията му подаде листа.
След като надлежно потвърди показанията, чу и присъдата:
-За трийсет и три признати изнасилвания, като се приложи намалението от съдействието на властите, самопризнанията, и щедрото обезщетение, ще ви бъдат дадени трийсет и три присъди на минимума от 10 години. Но тъй като у нас присъдите не се прибавят една към друга, а се излежава най-голямата, с увеличение до петдесет процента, то получавате петнайсет години затвор…
-Без шанс за милост, освен ако Камелия е бременна, и стане Президент един ден… - каза Инспекторът.
-Значи в следващите 15 години, на пирамидата ми да пише „затвор“. После ще премахнат надписа. Така предайте на гробищния парк…
-Непременно ще го предадем… - каза Владов – Но сега ви остава малко време. Може би – за последно, все пак ще премислите. Свещеникът стои отвън и чака. Ако дори в последните си мигове, се покаете, можете да бъдете опростен.
На което получи още по-ехидна усмивка:
-Не е ли ирония и подигравка това, инспекторе? Може ли цял живот да си бил престъпник, и накрая едно покаяние да те спаси? Няма никакви покаяния и спасения. Това е просто начин Божиите служители да ти вземат пари за последно. До последният ти миг ти предлагат лъжи, и тази е последната – извикай свещеник, покай се, признай греховете си, ще ти се прости. Господ не е толкова глупав, че да прости толкова лесно. Ако го има изобщо Господ, той ще знае, че цялата идея за престъпление и наказание, губи смисъл ако го има покаянието. Ей сега ако се покая, опрощавате ли ми изнасилванията…
-Ни най-малко – няма начин – каза Съдията.
-А Господ по-глупав ли е от този Съдия?
-Едва ли… - съгласи се Владов…
А Майсторов пусна най-могъщата си усмивка – сякаш за последно, сякаш не го болеше нищо, и каза:
-Но истината е, че аз съм намислил как да се измъкна от Ада, ако такъв изобщо съществува… Казах ви го преди малко, но ме прекъснахте…
-Би ни било интересно да чуем това ви последно прозрение… - каза с интерес Инспекторът, а някаква усмивка се прокрадваше в тона му. Майсторов усети нещо, малко се обърка, но го игнорира:
-Много е просто, Инспекторе. Много е просто – нали всички адвокати са слуги на Дявола…
-За това съмнение не може да име… - отговори Съдията.
-Значи са в Ада…
-Вероятно… - каза Съдията.
-И колкото повече са служили на Дявола, толкова по-дълбоко надолу са…
-Логично е да е така…
-От което следва, че най-големите престъпници като мен, ще имат достъп до най-добрите адвокати. Като ида в Ада, където ми е място, автоматично получавам най-добрите адвокати. И то не само сегашните, а от цялата история на човечеството. Пери Мейсън…
-Той е измислен герой… - каза Съдията.
-Кой знае, може да е толкова дяволски измислен, че накрая и той де се е озовал в Ада.
-Може… - съгласи се Владов.
-Значи бандит като мен, изнасилил трийсет и три жени, отива направо при най-добрите адвокати. Колко ли време ще остана в Ада…
-Това е интересна правно-логическа уловка… - каза съдията – Може ли някой да остане в Ада, при положение, че там ще получи най-добрите адвокати…
-Да, интересен въпрос за размисъл на теолозите… - каза Инспекторът и повика доктора.
Той се появи след малко, а подир него – и двама униформени полицаи.
-В затвора ли отивам? Все пак ще ме вкарате за малко там… - каза умиращият.
Но докторът се зае да изключва всички системи, извади иглите, измерителни уреди – всичко.
Инспекторът приседна:
-От единайсет години ме разиграваш, но накрая те хванах… - каза му, вече на „ти“  – Признавам, че исках единствено да видим къде са ти парите. И после с чуждите служби да търсим начин да докажем какво е незаконно и да го приберем. Най-голямата защита на всякакви такива богатства е, че не се знаят къде са, и зад коя сума кой стои. Но един умиращ може да разкрие и признае всичко. Сам. Това беше идеята. Всичко друго си е твоя заслуга…
-Какво? – попита Майсторов, досещайки се, но неразбиращ – Що за налудничав план е това, кой може да го роди?
-Може би някой, дето е не по-малко извратен от теб – Аз… Но признавам, че обърка всичко с тия жени. Планът доби съвсем друг резултат.
-Но как е възможно? Толкова лекари ме прегледаха, изследвания.
-Като платиш добре, и Нобелов лауреат ще ти каже каквото искаш. А ти му плати добре. Докторът ти е наш агент, заедно замислихме всичко. Чуждите доктори пак той ги доведе – защото не можеше да пътуваш. Изиграхме те…
-Измислили сте, че съм болен, за да проследите парите ми?
-До последната стотинка… Ти сам ни ги показа. Освен ако не си скрил нещо, да си го носиш на оня свят…
-За добрите адвокати… - добави Съдията.
-Нищо не съм скрил… - каза Майсторов и започна да оглежда себе си, ръцете си, тялото си. Бяха му подарили нов живот. Нов живот, срещу някакви си четири милиарда евро. Не знаеше какво да чувства.
-Но тази каша с жените и децата определено обърка всичко. Сега не е ясно колко от парите ти можем да приберем. Като си жив, те си остават твои, и никой няма да те наследи. Но скоро ще имаш стотина-двеста деца… Допускам, че част от парите ще идат при тях, още преди да сме ги конфискували…
-Съдилищата не са много бързи… - каза Съдията.
-Жив! – промълви Майсторов – Съвсем жив…
-И в затвора – за петнайсет години… - каза Владов.
-Няма обжалвания вече, никой адвокат не може да го промени… - каза Съдията и вдигна в ръцете си папката с присъдата.
-Освен Президента. Може да се окаже дядо на детето ти. И дядовото сърце да се размекне… - каза Владов.
-На четиридесет и четири ще изляза. До тогава все пак съдилищата ще са конфискували каквото могат. Другото – жените. След петнайсет години ще изляза – все още жив, и без пукната пара… - каза Майсторов и сякаш не беше нещастен.
-И тогава ще получиш своя медал – в присъствието на всичките си наследници… - думите бяха на Инспектора, който усмихнат излезе от стаята…

Добри Божилов
24.01.2021