Приятели, не купувайте книгите, с автор "Добри Божилов", пускани от издателство "Лексикон". Това са комерсиални продукти, издавани единствено с цел да вземат парите ви. Всички мои книги са публикувани безплатно в Интернет. Една по една, те се издават и на хартия от самия автор... Не хранете издателското статукво, писателите не печелят нищо. По-добре четете безплатно...

Разединени

 

През 2020 г., Доналд Тръмп загуби изборите за президент, като споровете честно или нечестно, продължиха в следващите 10 хиляди години. В същата година оглупяването, в резултат на потребителското общество доведе до това, че сезонният грип се превърна в глобална психо-пандемия, която уби повече хора от всички грипове преди това в цялата история на света. През 2020 г. България наложи вето на влизането на Македония в ЕС, заради бивш югославски диктатор, починал преди 40 години.

През 2020 г. галактиката Млечен път бе спасена от пълномащабно нахлуване от съседната Андромеда, с големи шансове за успех, което бе отменено, поради събития именно на Земята. По-късно се оказа, че това е било грешка, но следващото отваряне на червеевата дупка между двете галактики, щеше да бъде след петдесет милиона години. През което време в Млечния път вероятно щеше да има достатъчно развити технологии, за да отблъсне атаката.
Това изправи водача на експедицията Бо Ме Бо пред закономерния трибунал. А той се оправда с компютъра:

-Уважаеми съдии, абсолютно отхвърлям обвиненията, че съм провалил нашата славна цивилизация. Изчисленията на системата за анализ са на разположение на всички ви. Ясно се вижда препоръката – 97,4% шанс от провал на атаката, и дори – 70% шанс от обратно нахлуване. Всички тези данни бяха разгледани не само от мен, а от целия Щаб, и единодушно взехме решение за изтегляне… - каза Бо.
Но прокурорът не бе съгласен:
-Уважаеми съдии, нашата цивилизация пропусна уникален шанс да удвои разполагаемите ресурси, за сметка на тази изпълнена с диваци съседна галактика. Много рядко има подобна възможност. Но подсъдимият Бо е организирал експедицията лошо, взел е неправилна проба за оценка на риска, и е подвел компютъра. В резултат – откъснати сме от лесната си плячка за петдесет милиона години, когато отново две звезди от двете галактики ще бъдат в резонанс, и ще се отвори тунел за преход. Ако обвиняемият Бо бе започнал атаката, сега щяхме да имаме наши войски там, които да предизвикат изкуствен резонанс в някоя звезда, и да можем да отваряме свои проходи. Това е най-големият провал в историята ни…
Подсъдимият го прекъсна:
-Бяха спазени всички процедури. Лесно проверимо е. Спазени и проверени няколко пъти. Това, че в резултат на тези процедури взехме неподходяща проба, е вина на процедурите, а не моя…
Прокурорът понечи на свой ред да продължи, но съдията взе думата:
-Не се прекъсвайте и надвиквайте. Дайте ми фактите, и ще ви дам правосъдие. – каза той – Обяснете какво точно и как стана… - обърна се към Бо Ме Бо.
Той се успокои малко, отпи от чашата с вода и каза:
-Както пише в правилата, нужно е да се проведат различни предварителни тестове, преди да се започне инвазия. Ние направихме точно четири хиляди и осемдесет и един – в различни сектори на галактиката и при триста осемдесет и четири различни раси. Всички тези тестове доказаха добри перспективи пред инвазията…
-Много добре… - каза съдията. А прокурорът се усмихваше. Все едно обвиняемият говореше срещу себе си.
-После изчислихме ресурсната обезпеченост, както и прогнозирахме технологичното развитие на враговете ни, включително в периода на самата инвазия, включително с неизбежното копиране на някои наши технологии. И резултатът отново бе обнадеждаващ.
-До тук вие осъждате сам себе си, Бо… - каза съдията.
-Безусловно, уважаеми съдия. Всъщност, нямаше по-убеден от мен, че трябва да нападнем. – отвърна той – После направихме още три различни резервни теста. Последваха няколко изкуствени войни, в които се преобразихме на местни и започнахме уж нормална за тях война. Тествахме всяка една възможност за съпротива, или за изненада. И това на няколко различни свята. Всичко беше идеално…
-И после…
Обвиняемият въздъхна.
-После дойде фаталният трийсет и четвърти ход. Както знаете, инвазията започва след трийсет и петият подготвителен ход. След този, предстоеше нещо съвсем малко, и започвахме. Но трийсет и четири провали всичко…
-Разкажете… - каза съдията.
-Както знаем, трийсет и четвъртият тест е свързан с нашата религия. Ние сме древна раса, някога сме били по-силно вярващи, сега – по-малко, и опиращи се повече на науката и логиката. Но все пак, всичките ни изследвания доказаха, че Бог би следвало да съществува, макар да не можем да го открием. Безспорният извод на Научната академия е, че трябва да се държим така сякаш Бог има, но не сме го срещнали. От това следват ред други изводи, един от които е неизбежността от съществуването на Дявола, както и на някакъв вид перманентен сблъсък между тях. Както и – наличието на техни невидими представители, които се месят във всички светове – ангели, демони, херувими, светци, прокълнати хора, магьосници, вещици и пр.
-Знаем научните основи на вярата, не се отклонявайте…
-Трийсет и четвъртият тест е вероятностен и хипотетичен, но задължителен – той измерва най-голямата омраза в съответния свят, защото омразата е единственият доказан косвен измерител, който имаме относно деянията на Бога и Дявола. Затова по определени критерии, се избират двама представители от галактиката, които най-много се мразят, след което се изследват в пряк сблъсък помежду им. Обикновено сме получавали резултат в рамките на приемливото, и до момента не беше имало случай, индикаторът „омраза“ да влезе в червената зона, и да препоръча отказ. Но сега точно това се случи, и записите на всички тестове са тук…
-Виждали сме записите, г-н Бо… - каза прокурорът – Обяснете защо избрахте точно двама души от Земята – един периферен свят, при това – от по-изостаналите. Защо това беше мярката ви?
-Подборът бе сложен, но в никой случай противоречив. Компютърът избра кандидатите. Щабът внимателно ги оцени, и по безспорен начин стигнахме до тези двамата. Нямаше никакво съмнение, че представители на тези две нации на Земята, са най-мразещите се взаимно субекти в Галактиката… - обясни Бо.
-Продължете… - каза съдията.
-Това бяха всъщност доста странни хора. Говореха почти един и същи език, живееха на почти едно и също място, а историческата справка показваше и, че не много далеч преди това, са би един и същи народ. Именно това ни изуми – обикновено омразата е между различните. Тя произтича от страха и от непознатото. Но омразата между тези два народа бе толкова голяма, при положение, че са почти еднакви, че решихме, че именно тук е замесен Дяволът. Ако той съществува, не би могъл да измисли по-гениален подход към омразата…
-Не ви разбирам напълно… - каза съдията.
-Разбирате ли, г-н съдия, Дяволът е с интелигентност далеч над нашата. Той винаги би направил някаква уловка, нещо невъобразимо е непонятно. Ние знаем това, и го предвидихме. И в толкова много омраза между толкова близки хора, това не можеше да е друго. Целият Щаб се съгласи. Компютърът също даде позитивна оценка. Това бе правилният избор – това бе най-голямата омраза в Галактиката.
-И избрахте тези двамата… - каза съдията, като гледаше един от документите – едно лице, което е от нацията „шоп“, от мъжки пол, а друго – от нацията „македонец“ – от женски…
-Всъщност малко ще ви поправя. „Шоп“ е от нацията „българи“ – местен подвид. А „македонец“ е отделна нация, която обаче произтича от българите. В миналото шоп и македонец са били и двете подвидове, но към момента на теста, македонците са отделни.
-Тук чета и, че шопите, като подвид, са най-твърдоглавите хора на Земята, а пък сред всички жени на Земята – македонките са най-лютите… - каза съдията.
Бо се усмихна:
-Именно, г-н съдия! Виждате ли – избрахме индивиди, които не просто се мразят, но и са самите крайности като агресивни качества. Може ли толкова съвпадения, без Дяволът да е замесен – мразят се хора от една кръв. Мразят се невиждано. И между тях – инат и безкомпромисност! Това беше тест, който трябваше да приключи за минути. И инвазията да започне…
Съдията гледа още малко документите, после рече:
-Ще се съглася с вас. Подборът е бил точен – по правилата, дори сте се престарали. Да се впише в протокола, че подборът на извадката е съгласно разпоредбите…
При тези думи прокурорът се намръщи, защото бяха в полза на ответника. Но срещу съдията не се скача – основен принцип в съдилищата в цялата Вселена.
-Продължете… - каза съдията.
Бо отново отпи от водата, която свърши и той помоли да му долеят. После рече:
-Събрахме двамата, и както и очаквахме, само дето не се хванаха да гушите. Ако ги бяхме оставили, щяха да се избият, с което тестът да свърши, и да започне инвазията. Но протоколът за ненасилие ни спря. Трябваше да ги разтървем.
-Правилно сте постъпили…
-Успокоихме ги, и дори ги поставихме в ограничително поле, за да не могат да се докосват. Но дори не подозирахме каква сила могат да бъдат думите. Това не можехме да ограничим, защото нали трябваше да общуват някак. А те с думите направиха повече, отколкото с ръце и крака. Направиха толкова много, объркаха всичките ни сметки, накрая компютърът полудя, и инвазията бе прекратена.
-Въпреки, че започвате да описвате провала си, не мога да отрека, че отново сте действали по устава. Ограничили сте физическия контакт, оставили сте само разговора… - констатира магистратът.
-Точно така. Но това, г-н съдия, определено е Дяволска работа. След като само с разговор успя да провали инвазията…
-Разкажете ни какво стана…
-Стана нещо, което е пълен абсурд. Тези двамата доказаха омраза, която произтича от един и същи източник. От едни и същи факти, на които се опираха, произтича изводът, че трябва да се мразят. Разбирате защо компютърът се побърка. Всъщност, дори в момента аз не разбирам логиката на всичко казано. Дори в момента…
-Пояснете…
-Тези два народа се мразят, защото българите твърдят, че македонците са българи, а другите твърдят, че не са…
-Ако македонците са българи, защо тогава българите ще ги мразят? – неразбиращо попита съдията – Трябва омразата да е поне наполовина намалена. А македонците трябва да спрат да мразят българите, в момента, в който разберат, че са такива…
-Да, това е логиката. Но съберете шоп и македонка, и ще видите съвсем друга логика – каза Бо – Българите твърдят, че не мразят македонците, а македонизма. Те казват, че техните братя трябва да се върнат и да станат българи, а македонизмът е измислица. А македонците казват, че македонизмът не е измислица, а българите искат да ги направят насила българи, защото не искат да признаят, че и те са македонци, някога си побългарени…
Съдията се задави, свали очилата си, и едва каза:
-Повторете, че нищо не разбрах…
Бо се усмихна:
-Аз също не разбирам нищо и до момента. Но фактите са следните – и двата народа произхождат от древни племена, наречени славяни. В един момент на земите им идва по-развит народ, който се нарича българи, и създава държава. Тя започва да се казва „България“, а славяните постепенно усвояват знанията и технологиите на българите, и започват и те да се наричат „българи“. Самите българи са малко и се претопяват сред славяните, но остават познанията и името. Нито българите, нито македонците, отричат че произхождат от въпросните славяни.
-Т.е. те имат общ произход.
-Точно така. Но българите искат да наричат наследниците на тези славяни „българи“, а македонците твърдят, че „българи“ са само пришълците, които нямат нищо общо със славяните, а те самите са славяни, и затова се наричат не българи, а „македонци“..
-Аз отново нищо не разбрах… - каза съдията.
-Аз също… - за пръв път прокурорът по същество подкрепи обвиняемия.
-Никой не разбра нищо, г-н съдия. Дори компютърът. Очевидно е, че говорим за един народ, като всеки от двете страни твърди, че той е наследникът му. Логично е да се слеят, след като имат общ корен, и всеки – съвсем доброволно, посочва същия първоизточник. Но вместо това се мразят…
-Пълен абсурд..
-Но абсурдите на свършват с това – каза Бо – Само чуйте спора за един от царете им…
-Слушам…
-Двата народа се карат за свой цар от преди единадесет века. Нарича се Самуил, и ако съдим по името му, по името на братята му, както и на децата им, е твърде вероятно този човек да е бил от еврейски произход.
-Евреи? Друг народ?
-Имената със сигурност са еврейски. Не са нито славянски, нито български, нито македонски. Най-вероятно става дума за християнизирани евреи, които са сменили вярата си поколение или две преди това, за да имат позиция в обществото. Всъщност, самото християнизиране и на българи, и на македонци е около сто години преди това. Имало е масова смяна на вярата. Съответно – логично е освен българите и славяните, и други народности също да са я сменили. Може да е имало и покръстени евреи. И родът на този цар Самуил, всъщност да еврейски.
-Значи цар – евреин.
-Не е сигурно, сигурното е само, че царят е с еврейско име… Иначе той се е самоопределял като българин.
-Не можаха ли да се скарат за някой по-безспорен цар? Който е с българско, или със славянско име… Как може да се изпокарат заради цар с еврейско име?
-Но това е само началото, г-н съдия. И двамата бяха люти и безкомпромисни, че Самуил е техен цар, а другите са го откраднали.
-Имало ли е две отделни държави при този цар?
-Не?
-Значи държавата е била една?
-Да…
-Тогава кой от кого и какво е откраднал… - попита съдията…
-На този въпрос и компютърът не може да отговори. Очевидно е от нивото на интелект на Дявола…
-И какво става после…
-После този цар е победен след много битки, и умира. При наследниците му, държавата изчезва и е покорена от трета сила…
-Т.е. и българи, и македонци, остават без държавата си…
-Да…
-И по-натам…
-След това идват векове доста разнородни – чужди владичества, известно време нова независимост и нова империя, в която отново са заедно, после ново владичество. Класическа прединдустриална история. А към края на последното им робство, изниква и приказката, че македонските жени са най-лютите в България…
-В България? А Македония…
-Македония няма. Всъщност, няма и България. И двете са поробени от трета сила. И сред робините, македонките били най-люти…
-А шопите – най-твърдоглави…
-Да…
-Как продължи спорът им? – попита съдията.
-Спорът бе доста лют и само ограничителното поле спираше агресията. Но абсурдите продължиха и натам. След освобождението на част от България, Македония и още няколко територии остават по чужда власт. България си поставя за цел да ги освободи.
-Т.е. да освободи македонците. Да им помогне…
-Да, тя ги нарича „българи“, но целта е именно да ги освободи.
-Тук не виждам причина за омраза. Тези хора трябва да са влюбени едни в други. Както виждам – самите българи са почти влюбени в руснаците, които са освободили тях… - каза съдията.
-Точно така. Всъщност, и македонците много обичат руснаците…
-Още нещо, по което си приличат…
-Безспорно…
-Те има ли нещо, по което да не си приличат?
-Не знам.
-Това е лудост… но нека проследим целия разговор.
-Разбира се, г-н съдия… В битките за това освобождение участват местни революционери. Които се почитат и от двете страни – Гоце Делчев, Даме Груев, и още ред други подобни…
-Почитат се от двете страни?
-Да, издигнали са им паметници и от двете страни на границата… Почитат ги като свои…
-Ако разбирам правилно, ако аз почитам някой като свой, и вие – почитате същия като свой, значи аз и вие сме едно и също…
-Да, това сочи логиката. Но жената беше готова да извади очите на мъжа, ако не бе ограничителното поле… - припомни Бо, и продължи – Тези революционери сега са ябълка на раздора, защото едните ги наричат „българи“, а другите – „македонци“.
-Но това защо дразни българите, след като те твърдят, че македонците са българи…?
-Защото македонците твърдят, че не са българи, а самите българи са татари…
-Татари? – съдията щеше да припадне.
-Да, трети, съвсем отделен народ, с който българите дори са воювали.
-Но защо българите да са татари, нали вече изяснихме, че и двата народа са славяни… - попита съдията.
-Това е убеждението на македонците, и те вярват толкова по-силно в него, колкото повече доказателства за обратното им дават.
-Какво?
-Да, г-н съдия, открихме и тази обратна зависимост – колкото повече доказваш на македонците, че българите не са татари, те толкова повече вярват, че са…
-Но няма никаква логика…
-Казвам ви – Дяволски замисъл е туй. Само Дяволът може от еднаквост да породи омраза…
-Значи българите са славяни, които са татари, защото това е единственият начин други славяни – техни близки, да ги мразят…
-Така излиза…
-Но защо така да излиза. Не е ли целта на човека да се обича и да прогресира, а не да се мрази. Това, което описвате, е ако омразата е изначална цел…
-Да, така е. И македонци, и българи, следват стремежа към обич и прогрес, освен в отношенията помежду си.
-Но нали са едни, и много близки, защо…
-Не мога да знам. Това е въпросът, който провали инвазията ни…
-Как се е стигнало до този абсурд? Трябва да е имало някаква причина…
-Всъщност, има две причини. Едната – по-малката, е опит на някакъв диктатор в миналото да отдели македонците от българите, и да им създаде отделна нация.
-Това вече е малко логично… - каза съдията.
-Но това е станало много скоро, има много документи, и процесът не е завършен. Сегашното поколение вижда Истината, и доказателствата…
-Значи трябва да се върнат при българите…
-Не, ни най-малко. Работи същият принцип като при татарите-българи. Колкото повече доказателства, толкова по-малко някой им вярва. Македонците се нахъсват срещу българите още повече от всяко едно ново доказателство. Което пък ядосва българите, и те се нахъсват срещу македонците.
-Защо българите да се нахъсват, заради това, че македонците са заблудени? Не трябва ли да гледат на тях като на объркани хора, някакъв вид „пациенти, които имат нужда от лечение“…
-Така трябва, но по логика, българите не се отличават от македонците. Вместо да ги лекуват, те ги мразят, и наказват…
-Значи македонците мразят българите, правопропорционално на доказателствата, че самите те са българи. А българите мразят македонците, правопропорционално на собствената им убеденост, че са им братя…
-Приблизително да… Дори по това си приличат – да се мразят без причини, и противно на всяко доказателство…
Съдията се облегна назад, не разбиращ абсолютно нищо. А за късмет на Бо, същото направи и прокурорът. И той нищо не разбираше… Делото сякаш тръгна към пълен разпад…
-След цялата бъркотия, компютърът изчисли тези 97% риск от провал. А 70% риск от обратна инвазия идва от проектирането на нелогичното поведение между българи и македонци в други подобни региони на галактиката. Възможно е подобни непредвидими общности да предприемат налудничава контра-атака. А всяка подобна атака, винаги има шанс за успех, колкото и малки да са началните вероятности. Законите на войната ни забраняват да предприемаме инвазии, които могат да се обърнат срещу нас…
-Да, съвсем възможно е тези българо-македонци накрая съвсем нелогично да си повярват, че са по-силни от нас, и да обърнат атаката. Това е правилно оценен военен риск. – съгласи се съдията.
-На база на технологичното им ниво, шансът да ни победят е нищожен. Може би, бихме рискували, ако беше само това. Но всичко друго – рискът от провал, дори да победим, който е 97%. Обезсмисля мисията. Рискът наши технологии да останат след провалената мисия, и дори да ускорят еволюцията им в следващите петдесет милиона години – също...
-Да, това е опасно… - каза съдията.
-И най-вече – рискът да се набъркаме в далеч по-голяма игра от нашата собствена. Анализите ясно сочат забъркване на по-висши сили от нас, за да се стигне до подобни абсурди. Ако се намесим, се навираме сами между чука и наковалнята…
-Така е, да… - отново го прие съдията – Достатъчно мъдри сме, не за да видим по-висшите сили, но за да усетим когато са наблизо…
-В крайна сметка, щабът взе своето решение…
Съдията се замисли. По същество не бе получил доказателства за невинност, нито за вина. Всичко бе станало по устав, и бе правилно. Едва след като се бяха върнали, последващите данни от оставените наблюдаващи точки бяха доказали, че може би не е трябвало да подбират шоп и македонка като извадка. Към момента на подбора, анализът бе бил правилен, но после допълнителните данни посочиха друго. Т.е. бяха извадили лошия късмет да базират данните си на неправилно изследвани обекти. Тези българо-македонски спорове бяха по-скоро изключение в галактиката, отколкото правило. Би следвало да ги игнорират, и да изследват нещо друго.
И до този извод стигнаха, когато датчиците продължиха да предават, и в галактиката Андромеда настъпи суматоха, че изглежда са сбъркали. Едва тогава започна делото срещу Бо Ме Бо…
Въпросните шоп и македонка, след като бяха освободени, продължиха да се виждат. Продължиха да се срещат и все по-често, и накрая – ожениха се. Родиха им се деца – шопо-македончета, и поне в тяхното семейство, разединението приключи. А галактиката Андромеда се бе оказала в ролята на сватовница, която да събере две несъвместимости. Когато обаче това се получи като информация, се разбра, че извадката е била грешна, и са можели вече да водят инвазията. Защото „омразата“ се бе преляла в точно обратното, с което идеята за самата омраза като най-голяма в галактиката, отпадаше.
Но вече бе късно…
Така през 2020 г., българо-македонските спорове, в комбинация с глуповато направен избор на нашественика, спасиха цялата галактика…
Бо Ме Бо бе оправдан, защото не може да бъде осъден някой, за това, че не е успял да разбере какво става между България и Македония. „В крайна сметка, и те самите не разбират какво става, съответно Бо Ме Бо е тяхна жертва, и не следва да бъде осъден“, бе констатирал съдията.
Може би, обаче, може би – именно този грешен избор да бе намесата на Дявола или Бога. Един от тях да ги бе тласнал в тази грешна посока, за да направи така щото инвазията да не се състои. Това подозираха някои в галактиката Андромеда, макар да бяха незначително мнозинство…
А петдесет милиона години бяха толкова много време... Андромедианците се съсредоточиха върху по-логични и разумни галактики за следващите си инвазии...

Добри Божилов
15.12.2020

(Този разказ бе написан спонтанно, след като около 22 ч. на 14.12.2020 авторът изслуша изпълнение на българската песен „Целувката на Ана“, от двама македонски певци – без нито една езикова грешка, на чистокръвен български език. Тогава на автора му дойде идеята как може да направи така щото да помогне за преодоляване на абсурдите между българи и македонци, така както пеещите бяха опитали – те с песен, той – със слово. Писането приключи точно в 00:01 ч. на 15.12.2020. Авторът се надява този разказ да ви донесе повече усмивки, отколкото объркване. Което също не е толкова вредно – може би Бог и Дяволът също са объркани от българо-македонизма, и също се чудят какво да правят в тази галактика… :) )