Един разказ за Истини, Лъжи, Конспирации и Слово, във времена на пандемии...
-Абсолютно
няма да се месим... – каза Председателят, и раздразнение бе изписано на
лицето му – Не разбирам защо съветник Трий свика това заседание. Той
има това право, но да му припомня, че е най-младият член на Съвета…
От гледна точка на закона, това нямаше значение, но като във всяка друга бюрокрация, и тук старшинството се зачиташе, и по-младите членове бяха малко по-малко „равни“ от по-старите.
Съветник Трий – който произхождаше от онази област от твърдоглавци Централна Борория, разбира се, уважаваше Председателя, но не бе тук, за да се предава. Взе незабавно думата:
-Председатал Кий, възразявам на прибързаните решения. Нека Съветът прецени. Според мен, трябва да се намесим, защото долу на Земята се осъществява чудовищно престъпление – най-голямото от всички, които сме наблюдавали, откакто този вид взе да става разумен. Едва малка групичка, обсебила тайно властта, се опитва да унищожи деветдесет на сто от останалите. Това е геноцид, но по-важното е, че влиза в Параграф 4, алинея 3 на Хартата. Овластено малцинство променя хода на историята, в огромен ущърб на мнозинството. Вредата от това е по-голяма от хипотетична вреда от между-видова намеса…
-Съветник Трий... – ядосано взе думата Председателят – Вие сте уважаван юрист и генетик, и благодарение за това сте в Съвета. Но очевидно скоро няма да бъдете толкова уважаван като юрист. Сам знаете, че Хартата не се отнася до примитивните видове, а само до тези, които са се присъединили към нея. Тоест, дорасли са интелектуално и етично, за да ни открият, и след това са гласували демократично, за да приемат самата Харта… Нямаме никакъв законов казус да се намесваме…
-Това е така, но в някои случаи съдилищата тълкуват, че Хартата може да се приложи и спрямо видове, които имат шанс един ден да се присъединят, но някакви опасни действия по-рано, биха им попречили… - възрази Трий.
-От хиляди дела, единици са такива… - каза Председателят – И ако ще поставяте така въпроса, отнесете го до Съда. А не до този Съвет…
-Докато Съдът се произнесе, няма да има смисъл. Идеята на Съвета е, че може да реагира бързо… - каза Трий.
-Тогава да се бяхте сетили по-рано…
-В случая всичко се разви твърде бързо. И ние не очаквахме, че сред хората може с такава скорост да се развие подобен заговор. Очевидно, в някои отношения, надхвърлят прогнозите ни. Но Съветът е тук, именно заради това. – каза Трий.
Този разговор се провеждаше на почти 1 милион километра от мястото, за което се отнасяше. Подземна лунна база от обратната страна на единствения голям спътник на Земята. Цял един град, населен с хитоси, който се намираше тук от дванайсет хиляди години. В момента населението му бе около петдесет хиляди души, и всички имаха една задача – да наблюдават този млад свят, да го изследват – във всяко едно отношение, и да записват всичко. И най-важното – ни най-малко да не се намесват в естествената му еволюция. Хитосите бяха нещо като „раса-мащеха“ за хората. Майка, определена им от галактическите закони, която да бди над тях. Но майка с доста ограничени права, включително склонна да остави „детето“ да загине, ако това се налага. Затова думата „мащеха“ бе най-точна, макар тя да бе просто жаргон сред хитосите. В официалните документи, позицията им бе на „наблюдател и закрилник на Земята, и всички нейни видове“.
-Съветник Трий е прав… - включи се в разговора друг присъстващ – старшият съветник Богор – Тази шайка, която от четиристотин години тайно управлява Земята, за пръв път получи подобен шанс. Мисля, че е случайност, но така или иначе се получи. Замисълът им е високо-ефективен и с голяма вероятност за успех. На неофициален език, бихме го нарекли „тъмно-гениален“. Не можем да го подминем, дори без да го обсъдим…
Включването на старшия съветник бе сериозна подкрепа за Трий, но истината бе, че огромното мнозинство в Съвета бе срещу него. И Председателят усещаше тази подкрепа:
-Съветник Богор, вашият дядо, като член на този Съвет, лично гласува срещу намесата ни във времето на Черната смърт. Тази ужасна болест, която роди ниската хигиена и слаба култура на населението, отнесла на някои места до две трети от хората. Цели региони и континенти бяха обезлюдени. В момента заплахата е далеч по-малка…
-Но това беше естествено явление, което не засегна едновременно целия свят. Всъщност, при нито една от чумните епидемии, не е имало глобално заразяване. Винаги повечето свят е бил здрав. Сега говорим за друго нещо… - възрази Богор.
-Изкуствено или естествено – няма значение – този заговор с ваксините срещу изкуствено раздута опасност, не може да нанесе повече щети от Черната смърт. – каза Председателят – Ще припомня и гласуването на баща ви срещу намесата ни, когато белите завоеватели пренесоха шарката и други тежки болести в Америка – за да изтребят индианците. Това беше именно човешка намеса, а не природен процес. И ние го подминахме. Това е част от естествената еволюция.
-Но и в този случай нямаме глобално покритие. Застрашени бяха само индианците, докато белите имаха развит имунитет, в резултат от досега им със същите заболявания в предните векове. Реално ако изчислим броя загинали бели преди това, за да се стигне до имунитета, ще видим че тяхната цена спрямо индианците не е по-ниска. Разбира се, остава въпросът с умисъла. Тоест с вината на белите, че са го направили умишлено. Но отново повтарям – това не е глобално. Сега говорим за първия опит за глобална манипулация на историята, с огромни мащаби…
В разговора отново влезе Трий:
-Уважаеми членове на Съвета, залогът когато говорим за „глобалност“ е огромен. Той е глобален. Възможно е настоящият замисъл да не успее напълно, както сочат някои наши изследвания. Но този замисъл ще даде някакъв резултат, който може да се превърне в мотивация за следващи опити. Разбирате ли – за пръв път някой опитва да извърши общо-расово инженерство. И като знаем начина на мислене на хората, то ще се повтори. Ще припомня, че геноцидът над африкански племена от британците, и над арменците от турците, бяха локални явления. Но после те отключиха идеята за геноцид над евреите, която доби в пъти по-големи мащаби. Да не говорим, че евреите бяха само началото, а крайна цел бе по същество да се унищожат всички нации, освен арийската. И само загубата на нацистите във войната, по същество предотврати това. Тоест, едното ражда другото – по-голямото…
-Ще припомня на Съвета, че не се намесихме дори спрямо Хитлер. Не спряхме и атомните бомбардировки в края на войната… - с леко злобно-доволна усмивка каза Кий.
Ако се погледнеше историята, Кий бе напълно прав, и бе съвсем логично и сега да спечели. Съветът се бе намесвал изключително рядко. Една от тези намеси бе в далечните времена на Ной, когато гравитационна вълна от угаснала близо да Слънчевата система черна дупка, предизвика общопланетни наводнения. Тя предизвика такива на още седем населени свята, но само на Земята хората нямаше как да знаят за нея предварително, нито – как да се предпазят. Тогава Съветът гласува намеса, с аргумента, че оцеляването на човечеството е по-важно от спазването на неутралитет, който ще доведе до пълното му зануляване. Ако не останат хора, какъв е смисълът, че никой не се е намесил? Не можеш да навредиш на нечия еволюция, ако самата еволюция не съществува.
В резултат – съобщиха на Ной, че „Бог“ е недоволен от човечеството, и ще го заличи. А той е достоен да го съхрани – като почтен и праведен човек.
Разбира се, не ставаше дума само за Ной, а за още няколко стотин такива като него. От едно семейство не би било възможно генетично разнообразие, така че расата да се съхрани. Но само историята на Ной се оказа запазена и записана.
Не ставаше дума и за дървен кораб, с който да се спасят. Никакъв кораб не би могъл да устои на двестаметровите вълни от вода, каквито минаха през всяка точка на сушата. Всъщност, двестаметровите бяха най-малките, и всичко – дървено, метално или от камък, се трошеше като клечки от тях. Корабът бе, за да си мисли Ной, че той е спасил човечеството. Реалната защита бе могъщо силово поле, което хитосите монтираха тайно на дървеното корито.
Но това бе най-голямата, и далечна, единична намеса. След това понякога пускаха пророци, учители, гадатели, магьосници и гурута, които съвсем леко да повлияят на нещо. Не толкова да го създадат, колкото вече назряло само да възникне учение, да бъде овладяно, и поставено в управляеми рамки. Никога обаче хитосите не оставяха пророк или „Бог“, твърде дълго да стои между хората. Те трябваше да се развиват сами. И дори вярата им в Бог да бъде формулирана от самите тях. Понякога учените на Луната се смееха до каква пародия хората са докарали религиите си, и дори – думите на Пророците. Религиите се превръщаха бързо в една от много дейности за трупане на пари и власт, а уроците на първоучителите оставаха само за малка група идеалисти. От тези групи понякога възникваше нов лидер, а друг път – хитосите издигаха такъв. Но като цяло, в повечето история, религиите на хората си бяха чист бизнес и алчност, облечен в дрехите на смиреност и благоприличие.
Но това не изненадваше самите хитоси, защото някога – преди стотици хиляди години, и те бяха минали по този път.
Репликата, че не са се намесили дори при Хитлер, може би трябваше да сложи край на спора. Но Трий не мислеше да се предава. Ако на човешки език можеше да се преведе какво е регионът на Богор, това е може би „Шопският край“ в България. Богорите бяха „шопите“ на хитосите – голям инат, упорство, консерватизъм, безверие… Но всичко това винаги – с добър и благороден мотив.
Трий извади джобния си компютър и го постави на масата. Каза:
-Говорим си общи приказки тук, но нека чуем и видим всичко в оригинал. Нека съветниците сами оценят пред какво сме изправени.
Председателят въздъхна отегчено, но не възрази.
Записът започна – той бе нещо средно между разговор, и прекъсвания с информации за възможните мисли на говорещите, извлечени от други техни действия и наблюдения:
„На една подобна маса на тази стояха десетина души. Те си мислеха, че са господарите на Земята, без да вярват, че съществува Бог, или някой над тях. Дали, всъщност и хитосите не допускаха същата грешка за себе си… Тези хора бяха тръгнали от една твърде забогатяла фамилия от преди около четиристотин години. И макар в тази тайна власт постепенно да навлизаха и други, все още върховенството бе на фамилията:
-Вирусът имаше за цел да ни помогне да ограничим прекомерната демокрация, но ето че отвори съвсем различна, и много по-голяма възможност. Нещо, което не очаквахме да имаме дори след десетилетия… - думите бяха на барон Ротшилд – председателят на съвета. Това бе некоронованият крал на света. И макар да можеше да се окичи с каквато си иска титла, той още пазеше ниско-благородническата „барон“, като знак към предците си.
-Не очаквахме точно такава реакция, но тя ни разкри възможност в най-важната ни цел – да спасим човечеството от демографска катастрофа… - отвърна Гейтс – новоизлюпен милиардер, назначен преди години за такъв от Ротшилд, и справил се доста добре. Бе успял да наложи собствения си софтуер във времето на глобална компютризация. И сега чрез него можеха да бъдат наблюдавани и управлявани практически над деветдесет процента от всички компютри на света. След този успешен глобален проект, Гейтс бе въздигнат от барона в най-големия „глобален благотворител“, и вече не му се налагаше да плава в жестоките води на бизнеса, а само обикаляше света, грижеше се за бедните и болните, и събираше овации.
-Младият ми наследник Гейтс е прав – не трябва да изпускаме този шанс… - каза на свой ред попрестарелият вече, и към края на дните си, но не и в безкомпромисност на мислите си, друг милиардер – Сорос. Преди Гейтс, той бе главният благотворител на пропагандната машина на Ротшилд, но му беше време за пенсия.
Баронът се подсмихна:
-От години пълзят слухове за ваксините. Ние ги пускаме, за да пречим на хората да се ваксинират, и така болестите да ограничават населението. Спестихме милиони народ така. И сега изведнъж – чрез обратното, ще постигнем много повече. Чрез ваксина…
-Именно! – възкликна Гейтс – Кой да повярва, че след толкова пропаганда срещу ваксините, някой ще се ваксинира. Никога не сме мислели да го направим. Целта ни бе да няма ваксини, за да пестим население чрез шарка, туберкулоза, дифтерит, морбили, чума. Частично успяхме, но се надигна вълна от неверие срещу ваксините. А сега – точно обратното…
-Победи страха с по-голям страх! – каза Сорос – Корона-вирусът така наплаши народа, че вече сам напира да се ваксинира. Какъв по-добър момент от това да решим проблема с раждаемостта…
Идеята бе мащабна, може би – налудничава, но ефективна. И парадоксално – евтина. Кланът на Ротшилд, който считаше, че населението на Земята е поне десет пъти повече от необходимото, правеше различни планове за намаление. Но те всички бяха безбожно скъпи. Една ядрена война например, би съсипала целия свят, и би направила невъзможно да оцелеят като цивилизация, и останалите десет процента. Масова епидемия от нова болест бе доста скъпо да стане глобална, заради мигновеното разнасяне на информацията, и затваряне на границите. Опитаха с ебола в Африка, но паниката за дни изолира останалия свят, и нищо не се получи. А неконтролираните от фамилията корпорации се възползваха, и натрупаха печалби от лекарства за самата ебола. Фамилията опита какви ли не начини тайно да пренесе болестта в Европа и САЩ – например като спонсорира износа на боклук от Африка за Европа, което логически бе абсурд. Боклуците вървят в посока от богати към бедни, а не обратното. Ако обаче се появят достатъчно пари, могат да вървят и в обратна посока. Така боклук от заразени страни пристигна в Европа, но това не се оказа достатъчно. Болестта не мина в нужните мащаби. Струва милиарди, и почти никакъв резултат накрая. Опитаха да облъчват и хората с новите мобилни телефони. Първо пуснаха една тежка аналогова технология с огромна мощност. Но после конкурентите пуснаха новите апарати с все по-ниска мощност, и намалиха ефекта. Радио-вълновата радиация си остана вредна, но силата и намаля, и не можа да постигне желания ефект.
Фамилията гледаше като цяло оптимистично на тези процеси – от ебола малко, от телефоните малко, от тук, от там – убиваме доста хора. Процесът бе позитивен. Но все още естествената раждаемост надвишаваше всичко това, и решение нямаше.
Съществуваше и един парадокс – дори опитът чрез бедност и мизерия да се намали населението, се провали. Оказа се, че като е по-беден човекът, той се плоди повече. Именно в най-бедните страни е най-големият ръст на населението. Така целенасочената политика на Ротшилд да държат повечето хора бедни, постигна обратен ефект.
Но алтернативата – да направят цялата планета богати, и хората да свалят раждаемостта си, им изглеждаше немислима – това би означавало да раздадат почти цялото си богатство, и да се лишат от властта си. Фамилията добре разбираше, че собственото и злато представлява присвоено от същите тези бедняци злато. И няма друг начин за съществуване – това бе законът на света. За да има богати, трябва да има бедни.
Но ето, че сега се откриваше нов шанс.
Корона-вирусът бе измислен и пуснат от Фамилията, с цел да регулира демокрацията. Твърде много права бяха получили хората, и трудно ги губеха. Всъщност – печелеха все повече и повече права, защото демокрацията се отличава с това, че ражда повече демокрация. Това бе процес, който трябваше да се регулира. Затова измислиха този вирус – един доста силен грип, два до три пъти по-смъртоносен от стандартния. Ротшилд не си въобразяваха, че чрез вируса ще намалят населението. Вирусът бе само част от замисъл, а по-важната част бе пропагандната война – всички подчинение медии да създадат истерия около него. В резултат – народите от страх, да приемат лишаване от демократични права, под формата на „карантина“ и „спасяване на живота“. А диктатурата има и тя това свойство – че тръгне ли, по-натам става все по-голяма диктатура. Целта е веднъж да се пречупи трендът и да отнемем правата. После – няма да ги върнем, а ще измисляме все нови и нови причини, да отнемаме още права…
Това бе замисълът, и той тръгна добре…
Докато… Докато паниката не стана толкова голяма, че се превърна в истерия и в почти божествени молитви, за това да има ваксина.
Ваксина! Представяте ли си! След цялата война срещу нормалните ваксини, изведнъж – народът иска ваксина…
-От много години сме готови с Ваксината – каза Гейтс, и имаше предвид нещо съвсем друго. Той разработваше и експериментираше с вируси, които потискат възпроизводителната способност на човека. Инжектираше ги пробно из Африка – където населението бе най-голямо, а и където особен контрол нямаше. Бе постигнал известни частични резултати – частични, основно заради ниската дисциплина на местното население, което не се ваксинираше масово. Различни слухове пълзяха за злокобните действия на Гейтс, но те не можеха да бъдат доказани, а и кой ли би могъл да осъди един най-близките хора на барона. Всъщност, в един момент самият барон използва тези слухове, като „полезна помощ“ в битките с ваксините.
-Имаме и формулата, и ресурсите за бързо производство… - допълни Сорос – Можем да залеем за седмици света с ваксини срещу „Ковид-19“. И хората ще ги приемат. Те се молят за тях…
-В добавка, и ще спечелим пари – правителствата са готови да плащат, притиснати от паниката. Тази масова ваксинация няма да ни струва нищо, а точно обратното – каза Гейтс.
-Това прилича като подарък от Господ – каза Ротшилд, който вярваше, че е инструментът на Всевишния за управление на този грешен свят. Може би бе по-правилно да вярва, че инструментът на Дявола, но човекът е склонен да си вярва, че е винаги на страната на доброто – Ще инжектираме народа с ваксини, и той ще си плати. Може би идва нова ера за човечеството…
-Хората са толкова наплашени, че дори ще искат по две инжекции – каза Гейтс.
-Златна паника… - допълни Сорос.
-В Африка повторното ваксиниране увеличи успешните случаи на безплодие… - каза Ротшилд.
-Да, с около седемдесет процента. Колкото по-голяма е паниката, и повече реваксинации направим, толкова по-добре. – обясни Гейтс.
-Още един дар от Господ – толкова голяма уплаха, че искат повече да ги обработваме… - философски каза Ротшилд. Замълча за малко, после добави – А какво правим с вируса. Нямаме ваксина за него. Никога не сме го замисляли като особено опасен. Какво ще стане, като видят, че ваксината ни не върши нищо.
-Като всеки грип, и този ще мине със сезона. Няма да ваксинираме всички наведнъж, а ще го разсрочим. Така естественият сезонен ефект ще изглежда като резултат от нашата ваксина… - каза Гейтс, натрупал сериозен опит в Африка – опитното „зайче“ на света.
-Трябва да забавим ваксините и за да създадем дефицит и търсене… - каза Сорос – Ще ги имаме произведени, но ще ги пазим настрана, за да се плашат хората, и да започнат да се бият за ваксини. Това ще помогне за цялостното разпространение…
Всичко изглеждаше идеално. Ротшилд не можеше да повярва, че бяха сътворили подобен план. Да, наистина – случайността им бе помогнала. Но каква случайност – нали те бяха пуснали вируса, макар и с друга цел. И нали техните медии бяха създали истерията. Случаен бе само допълнителният позитивен резултат, а не замисълът. Понякога от дълбоки и гениални замисли, излизат неочаквани резултати, и те са заслуга на самия замисъл. Това знаеше, и вярваше баронът… Но оставеше още един въпрос:
-Какво ще правим, когато започне да става ясно масовото безплодие? Ще възникнат бунтове…
-Няма да сме ние виновни – гневът ще се стовари върху местните правителства – всичко изглежда сякаш те поръчват ваксината, и всъщност – те плащат. Те ще са виновни, към нас никой няма да гледа… - каза Гейтс.
-Точно към теб конкретно, ще гледат… - усмихна се Ротшилд – Но ще те пенсионираме преди това…
Гейтс за малко замлъкна, не бе се усетил за това. Той бе в центъра на вниманието, заедно с правителствата. Но до такава степен се приемаше като част от Фамилията на Ротшилд, че бе игнорирал публичната си значимост. Но в името на „всеобщото благо“ трябваше да приеме тази жертва. Баронът щеше да му измисли нова работа.
-А и не е сигурно, че ще свържат ваксината с безплодието. Ефектът ще се види едва след години. През това време ще се постараем да приберем обратно всеки възможен произведен запас. Пък и – тя самата ваксина губи свойства след месеци. Фактически месеци, след като спрем производството, следите ще са заличени…
А Ротшилд дълбоко се подсмихна:
-Всъщност, бунтовете и безредиците ще служат на същата цел. Нека се избият едни други повече хора, като гняв срещу това, че сме им отнели правото да имат поколение…“
Записът приключи. Настана тишина. Трий не казваше нищо. Хитосите бяха силно интелигентни, и но и силно емоционални същества. На емоцията разчиташе Съветникът. Знаеше какво се върти сега в душите и умовете на присъстващите.
Думата отново взе Председателят:
-Знаехме всичко това, съветник Трий. Има го в доклада ви, за свикването на този съвет. Можем да четем…
-Все пак, да го чуем на живо е по-добре. Не мислите ли, Председателю…
-Е, чухме го… Какво ново? Какво повече от Черната смърт или Хирошима?
-Нека Съветът прецени! – отвърна Трий – Нека прецени. Аз лично, настоявам за дискретна намеса – да пуснем наш вирус, който да деактивира съдържанието на тези фалшиви ваксини. Ще запазим възможността на хората да се размножават, продължава естественият ход на историята. А човешката технология не може да засече нашия контра-вирус…
-Наясно сме, че можем да се намесим дискретно, Съветник… Въпросът е принципен – да се месим ли изобщо… - каза Председателят – Аз съм категорично „Против“…
В разговора се включи още един присъстващ – съветничката Бриса:
-В доклада ясно пише и, че ефективността на тази фалшива ваксина не е гарантирана. Самият съветник Трий посочва, че Фамилията Ротшилд надценява възможностите си и подценява защитните сили на човешкия организъм.
-Това е точно така. Благодаря на Съветник Трий, че не ни е спестил тази част от истината… - каза Председателят.
-От повече от сто века наблюдаваме хората… - каза Бриса – у тях има три генетично заложени необуздани сили – желанието да трупат пари и блага, което наричаме „алчност“, желанието да се избиват едни други, което постоянно се случва, и третото – желанието да се размножават. В ДНК на хората са заложени многобройни механизми, които защитават всичките им тези качества. Не допускам, че каквато и да било ваксина може да преодолее толкова дълбоко вкоренени механизми…
-Съветничката Бриса винаги ни е впечатлявала с ума и краткостта си… - каза Кий.
-Съгласен съм с това. Гейтс и Ротшилд нямат познанието за ДНК на човека, което имаме ние. Дори резултатите от опитите в Африка го доказват. Популацията и раждаемостта не намаляват драстично. – каза Трий – Затова и сам съм посочил в доклада, че е възможно този опит да не е успешен. Но това е първи опит за глобална манипулация от такъв тип. До сега Фамилията Ротшилд не е правила нищо подобно. Дори частичен успех ще ги окрили. А и статистиките са ужасяващи. Дори въпреки защитните сили, поне двайсет-двайсет и пет процента от ваксинираните, ще загубят способността си за възпроизводство. Това е огромна човешка трагедия…
-Не сме тук, за да решаваме трагедии, съветник… Иначе щяхме да се намесим в хиляди други случаи. Човешката история щеше да стане клон на историята на хитосите.
-Двайсет и пет процента е минималният дял на гарантирано засегнати от ваксината? – попита Бриса.
-Приблизително. При лош сценарий, или просто при късмет за Ротшилд, може да достигне и четиридесет процента. – каза Трий.
-Шейсет процента със запазена плодовитост, та и живи – да си изживеят дните, е далеч по-добре от седемдесет процента умрели от чума… - цинично каза Председателят. Знаеше, че е спечелил вече.
-Процентите ще са по-малки, съветник Трий – каза Бриса – Плодовите сред хората са младите. А те са слабо засегнати от „Ковид-19“, и повечето изобщо няма да се ваксинират. Гейтс ще удари по-възрастните, и някои специфични професии. Ако лишим една четвърт от шейсет годишните от възможност да се размножават, няма да навредим много. А щетите сред професиите са преодолими – фактът, че доктори или полицаи няма да имат деца, не е проблем. Другите ще родят деца, които да станат доктори и полицаи. Професиите не се предават по наследство… Фактически, замисълът няма да постигне апокалиптичен резултат, а резултат само в отделни групи. Председателят е прав – чумата и Хирошима са били много по-голямо зло…
-Но личните трагедии? Това са хора. Разумни същества, с чувства и емоции – като самите нас…
-Личните трагедии са по-малък приоритет от глобалната трагедия, ако лишим една раса от естествена еволюция, и я подчиним на нашата еволюция. Хората не трябва да се превръщат в хитоси. Вселената няма нужда само от една раса, ние самите сме такива, каквито сме, защото ни е било позволено да го направим… - каза Председателят.
-Но аз не искам да пречим на хората да са каквито са. Искам да ги запазя живи и здрави. Нищо повече… Ще продължи човешката история… - каза Трий, но бе наясно, че няма шанс.
-Добре, съветник Трий, чухме аргументите Ви. Мисля, че е време да решим… Гласуване… - каза Председателят.
-Съветници… - за последно се включи, в пълно нарушение на правилата, Трий – Съветници, не забравяйте, че от малкото се започва. Това не е Хитлер, и не е чума. Но е първата стъпка към тях. Трябва, дорде е малък проблемът, да го решим. Ротшилд ще измисли много повече злини, ако тази успее, дори частично. И уверявам ви – тя ще успее. Човечеството няма да загине, но това ще е най-големият единичен удар над раждаемостта, който е постиган. Много по-голям от всичко опитано досега. Фамилията ще триумфира, и ще бъде мотивирана да продължи. Това е истинската зараза, на която настоявам да се противопоставим. Зараза в умовете, не в кръвта…
-Ще преглътнем и това ви нарушение, Съветник – изслушахме Ви отново – Гласуване…
Два гласа. Само два гласа подкрепиха Трий. Вотът бе таен, но бе ясно, че това са собственият му, и този на Богор. Това бе. Ротшилд получи „зелена светлина“ от „Бог“ за замислите си. Не го съзнаваше, но може би, думите за „Господ“ бяха верни. По своему си. Защото друг Бог наблизо, освен хитосите, не съществуваше. А те замълчаха…
Съдбата на хората оставаше в собствените им ръце. Как ще се спасят от поредното Зло, бе тяхно призвание и Съдба…
Но кой ли знае? Дали хитосите не се заблуждаваха, че няма никой над тях, подобно на Фамилията? Кой ли знаеше напълно какви са правилата на Вселената…
Никакъв контра-вирус не се появи, нищо не застана на пътя на хладния замисъл на Фамилията.
Но тази нощ, Трий сънува странен сън. Хитосите имаха много богати сънища, произтичащи от огромната им емоционалност. В този сън, някак от някъде „някой“ спусна едни думи в ума на един човек, и той ги написа. „Някой“, който никога не се намесваше с материя, енергия, вирус, контра-вирус, техническо устройство, или по какъвто и да било подобен примитивен начин. „Някой“, който се намесваше само чрез „слово“. Чрез информационен поток – най-всеобхватната сила във Вселената. Пусна малко „слово“, и онзи го записа. И каза на хората Всичко…
И те вече Знаеха…
Когато Трий се събуди, поиска преместване. Невероятно бе да поискаш преместване, заради един сън. Но той не им каза, че е заради това. Поиска преместване на най-близкия наблюдателен пост, разположен на самата Земя, за да „следи процесите“. Получи бързо съгласие. Председателят бе доволен да се отърве от него.
Така щеше да види лично, дали сънят му е бил Истински…
Добри Божилов
04.12.2020
От гледна точка на закона, това нямаше значение, но като във всяка друга бюрокрация, и тук старшинството се зачиташе, и по-младите членове бяха малко по-малко „равни“ от по-старите.
Съветник Трий – който произхождаше от онази област от твърдоглавци Централна Борория, разбира се, уважаваше Председателя, но не бе тук, за да се предава. Взе незабавно думата:
-Председатал Кий, възразявам на прибързаните решения. Нека Съветът прецени. Според мен, трябва да се намесим, защото долу на Земята се осъществява чудовищно престъпление – най-голямото от всички, които сме наблюдавали, откакто този вид взе да става разумен. Едва малка групичка, обсебила тайно властта, се опитва да унищожи деветдесет на сто от останалите. Това е геноцид, но по-важното е, че влиза в Параграф 4, алинея 3 на Хартата. Овластено малцинство променя хода на историята, в огромен ущърб на мнозинството. Вредата от това е по-голяма от хипотетична вреда от между-видова намеса…
-Съветник Трий... – ядосано взе думата Председателят – Вие сте уважаван юрист и генетик, и благодарение за това сте в Съвета. Но очевидно скоро няма да бъдете толкова уважаван като юрист. Сам знаете, че Хартата не се отнася до примитивните видове, а само до тези, които са се присъединили към нея. Тоест, дорасли са интелектуално и етично, за да ни открият, и след това са гласували демократично, за да приемат самата Харта… Нямаме никакъв законов казус да се намесваме…
-Това е така, но в някои случаи съдилищата тълкуват, че Хартата може да се приложи и спрямо видове, които имат шанс един ден да се присъединят, но някакви опасни действия по-рано, биха им попречили… - възрази Трий.
-От хиляди дела, единици са такива… - каза Председателят – И ако ще поставяте така въпроса, отнесете го до Съда. А не до този Съвет…
-Докато Съдът се произнесе, няма да има смисъл. Идеята на Съвета е, че може да реагира бързо… - каза Трий.
-Тогава да се бяхте сетили по-рано…
-В случая всичко се разви твърде бързо. И ние не очаквахме, че сред хората може с такава скорост да се развие подобен заговор. Очевидно, в някои отношения, надхвърлят прогнозите ни. Но Съветът е тук, именно заради това. – каза Трий.
Този разговор се провеждаше на почти 1 милион километра от мястото, за което се отнасяше. Подземна лунна база от обратната страна на единствения голям спътник на Земята. Цял един град, населен с хитоси, който се намираше тук от дванайсет хиляди години. В момента населението му бе около петдесет хиляди души, и всички имаха една задача – да наблюдават този млад свят, да го изследват – във всяко едно отношение, и да записват всичко. И най-важното – ни най-малко да не се намесват в естествената му еволюция. Хитосите бяха нещо като „раса-мащеха“ за хората. Майка, определена им от галактическите закони, която да бди над тях. Но майка с доста ограничени права, включително склонна да остави „детето“ да загине, ако това се налага. Затова думата „мащеха“ бе най-точна, макар тя да бе просто жаргон сред хитосите. В официалните документи, позицията им бе на „наблюдател и закрилник на Земята, и всички нейни видове“.
-Съветник Трий е прав… - включи се в разговора друг присъстващ – старшият съветник Богор – Тази шайка, която от четиристотин години тайно управлява Земята, за пръв път получи подобен шанс. Мисля, че е случайност, но така или иначе се получи. Замисълът им е високо-ефективен и с голяма вероятност за успех. На неофициален език, бихме го нарекли „тъмно-гениален“. Не можем да го подминем, дори без да го обсъдим…
Включването на старшия съветник бе сериозна подкрепа за Трий, но истината бе, че огромното мнозинство в Съвета бе срещу него. И Председателят усещаше тази подкрепа:
-Съветник Богор, вашият дядо, като член на този Съвет, лично гласува срещу намесата ни във времето на Черната смърт. Тази ужасна болест, която роди ниската хигиена и слаба култура на населението, отнесла на някои места до две трети от хората. Цели региони и континенти бяха обезлюдени. В момента заплахата е далеч по-малка…
-Но това беше естествено явление, което не засегна едновременно целия свят. Всъщност, при нито една от чумните епидемии, не е имало глобално заразяване. Винаги повечето свят е бил здрав. Сега говорим за друго нещо… - възрази Богор.
-Изкуствено или естествено – няма значение – този заговор с ваксините срещу изкуствено раздута опасност, не може да нанесе повече щети от Черната смърт. – каза Председателят – Ще припомня и гласуването на баща ви срещу намесата ни, когато белите завоеватели пренесоха шарката и други тежки болести в Америка – за да изтребят индианците. Това беше именно човешка намеса, а не природен процес. И ние го подминахме. Това е част от естествената еволюция.
-Но и в този случай нямаме глобално покритие. Застрашени бяха само индианците, докато белите имаха развит имунитет, в резултат от досега им със същите заболявания в предните векове. Реално ако изчислим броя загинали бели преди това, за да се стигне до имунитета, ще видим че тяхната цена спрямо индианците не е по-ниска. Разбира се, остава въпросът с умисъла. Тоест с вината на белите, че са го направили умишлено. Но отново повтарям – това не е глобално. Сега говорим за първия опит за глобална манипулация на историята, с огромни мащаби…
В разговора отново влезе Трий:
-Уважаеми членове на Съвета, залогът когато говорим за „глобалност“ е огромен. Той е глобален. Възможно е настоящият замисъл да не успее напълно, както сочат някои наши изследвания. Но този замисъл ще даде някакъв резултат, който може да се превърне в мотивация за следващи опити. Разбирате ли – за пръв път някой опитва да извърши общо-расово инженерство. И като знаем начина на мислене на хората, то ще се повтори. Ще припомня, че геноцидът над африкански племена от британците, и над арменците от турците, бяха локални явления. Но после те отключиха идеята за геноцид над евреите, която доби в пъти по-големи мащаби. Да не говорим, че евреите бяха само началото, а крайна цел бе по същество да се унищожат всички нации, освен арийската. И само загубата на нацистите във войната, по същество предотврати това. Тоест, едното ражда другото – по-голямото…
-Ще припомня на Съвета, че не се намесихме дори спрямо Хитлер. Не спряхме и атомните бомбардировки в края на войната… - с леко злобно-доволна усмивка каза Кий.
Ако се погледнеше историята, Кий бе напълно прав, и бе съвсем логично и сега да спечели. Съветът се бе намесвал изключително рядко. Една от тези намеси бе в далечните времена на Ной, когато гравитационна вълна от угаснала близо да Слънчевата система черна дупка, предизвика общопланетни наводнения. Тя предизвика такива на още седем населени свята, но само на Земята хората нямаше как да знаят за нея предварително, нито – как да се предпазят. Тогава Съветът гласува намеса, с аргумента, че оцеляването на човечеството е по-важно от спазването на неутралитет, който ще доведе до пълното му зануляване. Ако не останат хора, какъв е смисълът, че никой не се е намесил? Не можеш да навредиш на нечия еволюция, ако самата еволюция не съществува.
В резултат – съобщиха на Ной, че „Бог“ е недоволен от човечеството, и ще го заличи. А той е достоен да го съхрани – като почтен и праведен човек.
Разбира се, не ставаше дума само за Ной, а за още няколко стотин такива като него. От едно семейство не би било възможно генетично разнообразие, така че расата да се съхрани. Но само историята на Ной се оказа запазена и записана.
Не ставаше дума и за дървен кораб, с който да се спасят. Никакъв кораб не би могъл да устои на двестаметровите вълни от вода, каквито минаха през всяка точка на сушата. Всъщност, двестаметровите бяха най-малките, и всичко – дървено, метално или от камък, се трошеше като клечки от тях. Корабът бе, за да си мисли Ной, че той е спасил човечеството. Реалната защита бе могъщо силово поле, което хитосите монтираха тайно на дървеното корито.
Но това бе най-голямата, и далечна, единична намеса. След това понякога пускаха пророци, учители, гадатели, магьосници и гурута, които съвсем леко да повлияят на нещо. Не толкова да го създадат, колкото вече назряло само да възникне учение, да бъде овладяно, и поставено в управляеми рамки. Никога обаче хитосите не оставяха пророк или „Бог“, твърде дълго да стои между хората. Те трябваше да се развиват сами. И дори вярата им в Бог да бъде формулирана от самите тях. Понякога учените на Луната се смееха до каква пародия хората са докарали религиите си, и дори – думите на Пророците. Религиите се превръщаха бързо в една от много дейности за трупане на пари и власт, а уроците на първоучителите оставаха само за малка група идеалисти. От тези групи понякога възникваше нов лидер, а друг път – хитосите издигаха такъв. Но като цяло, в повечето история, религиите на хората си бяха чист бизнес и алчност, облечен в дрехите на смиреност и благоприличие.
Но това не изненадваше самите хитоси, защото някога – преди стотици хиляди години, и те бяха минали по този път.
Репликата, че не са се намесили дори при Хитлер, може би трябваше да сложи край на спора. Но Трий не мислеше да се предава. Ако на човешки език можеше да се преведе какво е регионът на Богор, това е може би „Шопският край“ в България. Богорите бяха „шопите“ на хитосите – голям инат, упорство, консерватизъм, безверие… Но всичко това винаги – с добър и благороден мотив.
Трий извади джобния си компютър и го постави на масата. Каза:
-Говорим си общи приказки тук, но нека чуем и видим всичко в оригинал. Нека съветниците сами оценят пред какво сме изправени.
Председателят въздъхна отегчено, но не възрази.
Записът започна – той бе нещо средно между разговор, и прекъсвания с информации за възможните мисли на говорещите, извлечени от други техни действия и наблюдения:
„На една подобна маса на тази стояха десетина души. Те си мислеха, че са господарите на Земята, без да вярват, че съществува Бог, или някой над тях. Дали, всъщност и хитосите не допускаха същата грешка за себе си… Тези хора бяха тръгнали от една твърде забогатяла фамилия от преди около четиристотин години. И макар в тази тайна власт постепенно да навлизаха и други, все още върховенството бе на фамилията:
-Вирусът имаше за цел да ни помогне да ограничим прекомерната демокрация, но ето че отвори съвсем различна, и много по-голяма възможност. Нещо, което не очаквахме да имаме дори след десетилетия… - думите бяха на барон Ротшилд – председателят на съвета. Това бе некоронованият крал на света. И макар да можеше да се окичи с каквато си иска титла, той още пазеше ниско-благородническата „барон“, като знак към предците си.
-Не очаквахме точно такава реакция, но тя ни разкри възможност в най-важната ни цел – да спасим човечеството от демографска катастрофа… - отвърна Гейтс – новоизлюпен милиардер, назначен преди години за такъв от Ротшилд, и справил се доста добре. Бе успял да наложи собствения си софтуер във времето на глобална компютризация. И сега чрез него можеха да бъдат наблюдавани и управлявани практически над деветдесет процента от всички компютри на света. След този успешен глобален проект, Гейтс бе въздигнат от барона в най-големия „глобален благотворител“, и вече не му се налагаше да плава в жестоките води на бизнеса, а само обикаляше света, грижеше се за бедните и болните, и събираше овации.
-Младият ми наследник Гейтс е прав – не трябва да изпускаме този шанс… - каза на свой ред попрестарелият вече, и към края на дните си, но не и в безкомпромисност на мислите си, друг милиардер – Сорос. Преди Гейтс, той бе главният благотворител на пропагандната машина на Ротшилд, но му беше време за пенсия.
Баронът се подсмихна:
-От години пълзят слухове за ваксините. Ние ги пускаме, за да пречим на хората да се ваксинират, и така болестите да ограничават населението. Спестихме милиони народ така. И сега изведнъж – чрез обратното, ще постигнем много повече. Чрез ваксина…
-Именно! – възкликна Гейтс – Кой да повярва, че след толкова пропаганда срещу ваксините, някой ще се ваксинира. Никога не сме мислели да го направим. Целта ни бе да няма ваксини, за да пестим население чрез шарка, туберкулоза, дифтерит, морбили, чума. Частично успяхме, но се надигна вълна от неверие срещу ваксините. А сега – точно обратното…
-Победи страха с по-голям страх! – каза Сорос – Корона-вирусът така наплаши народа, че вече сам напира да се ваксинира. Какъв по-добър момент от това да решим проблема с раждаемостта…
Идеята бе мащабна, може би – налудничава, но ефективна. И парадоксално – евтина. Кланът на Ротшилд, който считаше, че населението на Земята е поне десет пъти повече от необходимото, правеше различни планове за намаление. Но те всички бяха безбожно скъпи. Една ядрена война например, би съсипала целия свят, и би направила невъзможно да оцелеят като цивилизация, и останалите десет процента. Масова епидемия от нова болест бе доста скъпо да стане глобална, заради мигновеното разнасяне на информацията, и затваряне на границите. Опитаха с ебола в Африка, но паниката за дни изолира останалия свят, и нищо не се получи. А неконтролираните от фамилията корпорации се възползваха, и натрупаха печалби от лекарства за самата ебола. Фамилията опита какви ли не начини тайно да пренесе болестта в Европа и САЩ – например като спонсорира износа на боклук от Африка за Европа, което логически бе абсурд. Боклуците вървят в посока от богати към бедни, а не обратното. Ако обаче се появят достатъчно пари, могат да вървят и в обратна посока. Така боклук от заразени страни пристигна в Европа, но това не се оказа достатъчно. Болестта не мина в нужните мащаби. Струва милиарди, и почти никакъв резултат накрая. Опитаха да облъчват и хората с новите мобилни телефони. Първо пуснаха една тежка аналогова технология с огромна мощност. Но после конкурентите пуснаха новите апарати с все по-ниска мощност, и намалиха ефекта. Радио-вълновата радиация си остана вредна, но силата и намаля, и не можа да постигне желания ефект.
Фамилията гледаше като цяло оптимистично на тези процеси – от ебола малко, от телефоните малко, от тук, от там – убиваме доста хора. Процесът бе позитивен. Но все още естествената раждаемост надвишаваше всичко това, и решение нямаше.
Съществуваше и един парадокс – дори опитът чрез бедност и мизерия да се намали населението, се провали. Оказа се, че като е по-беден човекът, той се плоди повече. Именно в най-бедните страни е най-големият ръст на населението. Така целенасочената политика на Ротшилд да държат повечето хора бедни, постигна обратен ефект.
Но алтернативата – да направят цялата планета богати, и хората да свалят раждаемостта си, им изглеждаше немислима – това би означавало да раздадат почти цялото си богатство, и да се лишат от властта си. Фамилията добре разбираше, че собственото и злато представлява присвоено от същите тези бедняци злато. И няма друг начин за съществуване – това бе законът на света. За да има богати, трябва да има бедни.
Но ето, че сега се откриваше нов шанс.
Корона-вирусът бе измислен и пуснат от Фамилията, с цел да регулира демокрацията. Твърде много права бяха получили хората, и трудно ги губеха. Всъщност – печелеха все повече и повече права, защото демокрацията се отличава с това, че ражда повече демокрация. Това бе процес, който трябваше да се регулира. Затова измислиха този вирус – един доста силен грип, два до три пъти по-смъртоносен от стандартния. Ротшилд не си въобразяваха, че чрез вируса ще намалят населението. Вирусът бе само част от замисъл, а по-важната част бе пропагандната война – всички подчинение медии да създадат истерия около него. В резултат – народите от страх, да приемат лишаване от демократични права, под формата на „карантина“ и „спасяване на живота“. А диктатурата има и тя това свойство – че тръгне ли, по-натам става все по-голяма диктатура. Целта е веднъж да се пречупи трендът и да отнемем правата. После – няма да ги върнем, а ще измисляме все нови и нови причини, да отнемаме още права…
Това бе замисълът, и той тръгна добре…
Докато… Докато паниката не стана толкова голяма, че се превърна в истерия и в почти божествени молитви, за това да има ваксина.
Ваксина! Представяте ли си! След цялата война срещу нормалните ваксини, изведнъж – народът иска ваксина…
-От много години сме готови с Ваксината – каза Гейтс, и имаше предвид нещо съвсем друго. Той разработваше и експериментираше с вируси, които потискат възпроизводителната способност на човека. Инжектираше ги пробно из Африка – където населението бе най-голямо, а и където особен контрол нямаше. Бе постигнал известни частични резултати – частични, основно заради ниската дисциплина на местното население, което не се ваксинираше масово. Различни слухове пълзяха за злокобните действия на Гейтс, но те не можеха да бъдат доказани, а и кой ли би могъл да осъди един най-близките хора на барона. Всъщност, в един момент самият барон използва тези слухове, като „полезна помощ“ в битките с ваксините.
-Имаме и формулата, и ресурсите за бързо производство… - допълни Сорос – Можем да залеем за седмици света с ваксини срещу „Ковид-19“. И хората ще ги приемат. Те се молят за тях…
-В добавка, и ще спечелим пари – правителствата са готови да плащат, притиснати от паниката. Тази масова ваксинация няма да ни струва нищо, а точно обратното – каза Гейтс.
-Това прилича като подарък от Господ – каза Ротшилд, който вярваше, че е инструментът на Всевишния за управление на този грешен свят. Може би бе по-правилно да вярва, че инструментът на Дявола, но човекът е склонен да си вярва, че е винаги на страната на доброто – Ще инжектираме народа с ваксини, и той ще си плати. Може би идва нова ера за човечеството…
-Хората са толкова наплашени, че дори ще искат по две инжекции – каза Гейтс.
-Златна паника… - допълни Сорос.
-В Африка повторното ваксиниране увеличи успешните случаи на безплодие… - каза Ротшилд.
-Да, с около седемдесет процента. Колкото по-голяма е паниката, и повече реваксинации направим, толкова по-добре. – обясни Гейтс.
-Още един дар от Господ – толкова голяма уплаха, че искат повече да ги обработваме… - философски каза Ротшилд. Замълча за малко, после добави – А какво правим с вируса. Нямаме ваксина за него. Никога не сме го замисляли като особено опасен. Какво ще стане, като видят, че ваксината ни не върши нищо.
-Като всеки грип, и този ще мине със сезона. Няма да ваксинираме всички наведнъж, а ще го разсрочим. Така естественият сезонен ефект ще изглежда като резултат от нашата ваксина… - каза Гейтс, натрупал сериозен опит в Африка – опитното „зайче“ на света.
-Трябва да забавим ваксините и за да създадем дефицит и търсене… - каза Сорос – Ще ги имаме произведени, но ще ги пазим настрана, за да се плашат хората, и да започнат да се бият за ваксини. Това ще помогне за цялостното разпространение…
Всичко изглеждаше идеално. Ротшилд не можеше да повярва, че бяха сътворили подобен план. Да, наистина – случайността им бе помогнала. Но каква случайност – нали те бяха пуснали вируса, макар и с друга цел. И нали техните медии бяха създали истерията. Случаен бе само допълнителният позитивен резултат, а не замисълът. Понякога от дълбоки и гениални замисли, излизат неочаквани резултати, и те са заслуга на самия замисъл. Това знаеше, и вярваше баронът… Но оставеше още един въпрос:
-Какво ще правим, когато започне да става ясно масовото безплодие? Ще възникнат бунтове…
-Няма да сме ние виновни – гневът ще се стовари върху местните правителства – всичко изглежда сякаш те поръчват ваксината, и всъщност – те плащат. Те ще са виновни, към нас никой няма да гледа… - каза Гейтс.
-Точно към теб конкретно, ще гледат… - усмихна се Ротшилд – Но ще те пенсионираме преди това…
Гейтс за малко замлъкна, не бе се усетил за това. Той бе в центъра на вниманието, заедно с правителствата. Но до такава степен се приемаше като част от Фамилията на Ротшилд, че бе игнорирал публичната си значимост. Но в името на „всеобщото благо“ трябваше да приеме тази жертва. Баронът щеше да му измисли нова работа.
-А и не е сигурно, че ще свържат ваксината с безплодието. Ефектът ще се види едва след години. През това време ще се постараем да приберем обратно всеки възможен произведен запас. Пък и – тя самата ваксина губи свойства след месеци. Фактически месеци, след като спрем производството, следите ще са заличени…
А Ротшилд дълбоко се подсмихна:
-Всъщност, бунтовете и безредиците ще служат на същата цел. Нека се избият едни други повече хора, като гняв срещу това, че сме им отнели правото да имат поколение…“
Записът приключи. Настана тишина. Трий не казваше нищо. Хитосите бяха силно интелигентни, и но и силно емоционални същества. На емоцията разчиташе Съветникът. Знаеше какво се върти сега в душите и умовете на присъстващите.
Думата отново взе Председателят:
-Знаехме всичко това, съветник Трий. Има го в доклада ви, за свикването на този съвет. Можем да четем…
-Все пак, да го чуем на живо е по-добре. Не мислите ли, Председателю…
-Е, чухме го… Какво ново? Какво повече от Черната смърт или Хирошима?
-Нека Съветът прецени! – отвърна Трий – Нека прецени. Аз лично, настоявам за дискретна намеса – да пуснем наш вирус, който да деактивира съдържанието на тези фалшиви ваксини. Ще запазим възможността на хората да се размножават, продължава естественият ход на историята. А човешката технология не може да засече нашия контра-вирус…
-Наясно сме, че можем да се намесим дискретно, Съветник… Въпросът е принципен – да се месим ли изобщо… - каза Председателят – Аз съм категорично „Против“…
В разговора се включи още един присъстващ – съветничката Бриса:
-В доклада ясно пише и, че ефективността на тази фалшива ваксина не е гарантирана. Самият съветник Трий посочва, че Фамилията Ротшилд надценява възможностите си и подценява защитните сили на човешкия организъм.
-Това е точно така. Благодаря на Съветник Трий, че не ни е спестил тази част от истината… - каза Председателят.
-От повече от сто века наблюдаваме хората… - каза Бриса – у тях има три генетично заложени необуздани сили – желанието да трупат пари и блага, което наричаме „алчност“, желанието да се избиват едни други, което постоянно се случва, и третото – желанието да се размножават. В ДНК на хората са заложени многобройни механизми, които защитават всичките им тези качества. Не допускам, че каквато и да било ваксина може да преодолее толкова дълбоко вкоренени механизми…
-Съветничката Бриса винаги ни е впечатлявала с ума и краткостта си… - каза Кий.
-Съгласен съм с това. Гейтс и Ротшилд нямат познанието за ДНК на човека, което имаме ние. Дори резултатите от опитите в Африка го доказват. Популацията и раждаемостта не намаляват драстично. – каза Трий – Затова и сам съм посочил в доклада, че е възможно този опит да не е успешен. Но това е първи опит за глобална манипулация от такъв тип. До сега Фамилията Ротшилд не е правила нищо подобно. Дори частичен успех ще ги окрили. А и статистиките са ужасяващи. Дори въпреки защитните сили, поне двайсет-двайсет и пет процента от ваксинираните, ще загубят способността си за възпроизводство. Това е огромна човешка трагедия…
-Не сме тук, за да решаваме трагедии, съветник… Иначе щяхме да се намесим в хиляди други случаи. Човешката история щеше да стане клон на историята на хитосите.
-Двайсет и пет процента е минималният дял на гарантирано засегнати от ваксината? – попита Бриса.
-Приблизително. При лош сценарий, или просто при късмет за Ротшилд, може да достигне и четиридесет процента. – каза Трий.
-Шейсет процента със запазена плодовитост, та и живи – да си изживеят дните, е далеч по-добре от седемдесет процента умрели от чума… - цинично каза Председателят. Знаеше, че е спечелил вече.
-Процентите ще са по-малки, съветник Трий – каза Бриса – Плодовите сред хората са младите. А те са слабо засегнати от „Ковид-19“, и повечето изобщо няма да се ваксинират. Гейтс ще удари по-възрастните, и някои специфични професии. Ако лишим една четвърт от шейсет годишните от възможност да се размножават, няма да навредим много. А щетите сред професиите са преодолими – фактът, че доктори или полицаи няма да имат деца, не е проблем. Другите ще родят деца, които да станат доктори и полицаи. Професиите не се предават по наследство… Фактически, замисълът няма да постигне апокалиптичен резултат, а резултат само в отделни групи. Председателят е прав – чумата и Хирошима са били много по-голямо зло…
-Но личните трагедии? Това са хора. Разумни същества, с чувства и емоции – като самите нас…
-Личните трагедии са по-малък приоритет от глобалната трагедия, ако лишим една раса от естествена еволюция, и я подчиним на нашата еволюция. Хората не трябва да се превръщат в хитоси. Вселената няма нужда само от една раса, ние самите сме такива, каквито сме, защото ни е било позволено да го направим… - каза Председателят.
-Но аз не искам да пречим на хората да са каквито са. Искам да ги запазя живи и здрави. Нищо повече… Ще продължи човешката история… - каза Трий, но бе наясно, че няма шанс.
-Добре, съветник Трий, чухме аргументите Ви. Мисля, че е време да решим… Гласуване… - каза Председателят.
-Съветници… - за последно се включи, в пълно нарушение на правилата, Трий – Съветници, не забравяйте, че от малкото се започва. Това не е Хитлер, и не е чума. Но е първата стъпка към тях. Трябва, дорде е малък проблемът, да го решим. Ротшилд ще измисли много повече злини, ако тази успее, дори частично. И уверявам ви – тя ще успее. Човечеството няма да загине, но това ще е най-големият единичен удар над раждаемостта, който е постиган. Много по-голям от всичко опитано досега. Фамилията ще триумфира, и ще бъде мотивирана да продължи. Това е истинската зараза, на която настоявам да се противопоставим. Зараза в умовете, не в кръвта…
-Ще преглътнем и това ви нарушение, Съветник – изслушахме Ви отново – Гласуване…
Два гласа. Само два гласа подкрепиха Трий. Вотът бе таен, но бе ясно, че това са собственият му, и този на Богор. Това бе. Ротшилд получи „зелена светлина“ от „Бог“ за замислите си. Не го съзнаваше, но може би, думите за „Господ“ бяха верни. По своему си. Защото друг Бог наблизо, освен хитосите, не съществуваше. А те замълчаха…
Съдбата на хората оставаше в собствените им ръце. Как ще се спасят от поредното Зло, бе тяхно призвание и Съдба…
Но кой ли знае? Дали хитосите не се заблуждаваха, че няма никой над тях, подобно на Фамилията? Кой ли знаеше напълно какви са правилата на Вселената…
Никакъв контра-вирус не се появи, нищо не застана на пътя на хладния замисъл на Фамилията.
Но тази нощ, Трий сънува странен сън. Хитосите имаха много богати сънища, произтичащи от огромната им емоционалност. В този сън, някак от някъде „някой“ спусна едни думи в ума на един човек, и той ги написа. „Някой“, който никога не се намесваше с материя, енергия, вирус, контра-вирус, техническо устройство, или по какъвто и да било подобен примитивен начин. „Някой“, който се намесваше само чрез „слово“. Чрез информационен поток – най-всеобхватната сила във Вселената. Пусна малко „слово“, и онзи го записа. И каза на хората Всичко…
И те вече Знаеха…
Когато Трий се събуди, поиска преместване. Невероятно бе да поискаш преместване, заради един сън. Но той не им каза, че е заради това. Поиска преместване на най-близкия наблюдателен пост, разположен на самата Земя, за да „следи процесите“. Получи бързо съгласие. Председателят бе доволен да се отърве от него.
Така щеше да види лично, дали сънят му е бил Истински…
Добри Божилов
04.12.2020
